Животните не могат да бъдат разглеждани като пълноценен субект на правото, просто защото не можем да им гарантираме правото на живот. Човекът съществува благодарение на това, че убива и ловува животните за прехрана. Ролята на закона е да регламентира и контролира ловуването им, за да им се осигурят относително нормални условия за възпроизводство и продължение на вида, както и да се признае способността им да изпитват комплексни чувства, като болка, радост, страх и др., което налага и да променим отношението си към тях към по-хуманно. Законите за защита на животните са много, като всеки заляга над някакъв аспект от отношението ни към тях. Действащите закони са за защита на дивите и домашните животни, бездомните, рибите, птиците и др. като във всеки един категорично се отхвърля и осъжда грубото и нехуманно отношение към тях, включващо малтретиране, стресиране, нараняване, болезнена смърт и т.н. Ако човекият вид иска да осигури нормално съществуване за себе си, първо трябва да осигури нормалното съществуване на животните. И както се казва "Първата стъпка към това, да уважаваш хората, е да уважаваш животните."