- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Задай въпрос на следващия!
Въобще...![]()
Би ли искал да скочиш с парашут..
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Сигурно![]()
Какво най-много ви се прави точно сега...?
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Рисува ми се.
Ако сте направили нещо, което знаете, че никак не се приема от приятелите ви, бихте ли си признали?
Такава съм, че да ... Макар, че знам обстоятелствата...
Искате ли да отидете при човека който не ви е никак приятен... и да започнете да му крещите за всичко, което ви е направил, и ви дразни в него... абе .. да си излеете душата ..??![]()
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
никой
хайде да ходим на палатка ?![]()
![]()
окк .. Къде предлагаш ?![]()
Gledaii kak jiweqq *
Не..
Кое е най-любимото ти занимание..?
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
не знам..не съм се замислял кое ми е любимо
пиеш ли Nescafe 3in1?
ми не
ти пиеш ли изобщо кафе ?
THE BEST FEELING IN THE WORLD IS WHEN THE PERSON YOU LIKE ,LIKES YOU BACK <3
в момента не
колко е била най-дългата ти връзка?
Година и нещо
Коя ти е любимата зодия ?
![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Любима нямам, но аз съм лъв и може да се каже, че е тази.
Защо, когато ме изпитват казвам нещата така както са в учебника и учителката твърди, че "няма такова нещо".![]()
Защото няма такова нещо.
Защо е толкова мъгливо на вън ?![]()
незнами аз това се питам
защо се доверявам толкова бързо на хората и после винаги съм наранена ?!![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Не те познавам, затова немога да преценя " Защо" ..
Ходил/а ли си скоро при директора ?