Не искам помощ,нито отговори-само искам да се оплача.то не че някой може да ми помогне де

Имам чувството,че всичко около мен почва да се срива,сериозно.Най-новото е,че се разделих с приятеля ми,с който сме..бяхме заедно от 29.12.2008..смятайте.Е,може да се съберем,ама не ме топли особено тая мисъл.Съвсем изгубих надежда в училището,а стипендията за другата година ми трябва,ако положението е същото.А аз исках да уча право,да бе..Тъпото е,че се натяквзм,че искам да уча право и да се занимавам с тва,само защото тая професия ще осигури добър живот на моите деца,нещо,което родителите ми не успяват.Ама ученето ми е най-малкия проблем,сериозно.В момента да сме толкова затънали парично,че няма на къде повече..ама съм убедена,че има накъде и нещата ще станат още по-зле..скоро.Нашите не могат да си намерят други работи,защото реално наближават педесетака,без езици,освен руски и малко английски,а сега се търсят съвсем различни неща.Баща ми си попийва редовно..доста пъти ми се е случвало аз да съм тази,която му отваря вратата и му помага да си влезне в къщата благополучно..нз какво е за 50 кг момиче да подкрепя 100 кг мъж.Майка ми имаше някакви здравословни проблеми доскоро и ест. никой не ми каза какво и е и сега нищо не знам,ама и не се учудвам честно.И после що пуша и пия-еми имам супер пример,да.Не мога да допусна човек до себе си,защото ме е страх..не вярвам на хората-не повярвах дори на приятеля си ,когато ми казваше,че ме обича.Правя се на супер злобна и лоша,за да може хората да ги е страх и да не ме наранят.Момиче приятелка съм нямала никода.Сега има едно момиче от класа,което ми е много близко и държа на нея,ама нямам ни най-малка идея как трябва да се държа с нея и ме е страх,че ще я изгубя,като всичко хубаво в момента.Имам супер ниско самочувствие по много причини.Сестра ми е абсолютно поерфектното дете-някъв пълен вундеркинд и вс. ме сравняват с нея и всеки ден ми показват колко по-добра е тя.Еми честно вече съм убедена,че нищо няма да стане от мен.И съм се примирала.Верочтно скоро ще наближа прага на анорексията,ама не мога да се спра.Не се чувствам добре..реално погледнато аз никога не съм,де.Винаги си мисля,че не съм достатъчно добра.Във всеки един смисъл..и ми е кофти,ама кой да се сети..Пробвах със спорт,имах потенциал,но имам проблеми с кръвното и изпуснах шанса..на 16 години какво мога да стана?Нищо.Много искам да се занимавам с тенис,не професионално,разбира се.Ей така-да тренирам.Ама 50 лева на месец + ракета минимум 100 лева родителите ми не могат да дадат.Странно,но винаги съм искала да свиря на пиано-като някой нърд звуча,но според мен е яко.Имам талант само в пеенето,ама вече почвам да се разубеждавам и в тва.Нормално ли е всички непознати и познати да ми казват,че пея страхотно,а родителите ми да могат само да плюят?Ако е нормално,ще се примиря..ама то мина вече и тва-примирила съм се ехее преди колко време.Искам да тръгна на психоаналитик,'щото аз много хубаво си пиша тука,ама имам нужда някой да ми отвръща,а в момента на никой не мога да се оплача.Най-добрата ми приятелка е богаташка,имам каквото иска,семейството и е страхотно-абе пълна противоположност.Как да споделям на нея като не разбира?Как да поискам съвет?Сега обмислям да почна работа-аз ще почна 1000% лятото,ама идеята ми е да почна от края на май,началото на юни-демек докато сме на училище още.Един месец не е много като време,ама парите са на първо място сега.На кастинг щях да ходя тая неделя,ама се отказах-отново не мисля,че съм достатъчно добра за каквото и да било.Искам да съм независима,искам да не съм в тежест на хората около мен.Реално,аз съм си независима от много време,скандалите вкъщи ме научиха на много неща.Супер леко може да звучи от писане,ама не е такова.Чак ми е гадно,че се оплаквам постоянно,ама имам нужда да споделя с някой.Супер трудно ми е в момента,наистина.Дрехите си продавам в Борсата,м/у другото.Надявах се с парите да си купя дънки,ама не вярвам да събера толкова много.В Господ не вярвам вече от много време-молих се,Него го нямаше,когато имах нужда,не вярвам вече,че някога ще се появи.Имах толкова различни очаквания и мечти и надежди.Абе както казах изведнъж всичко се срути.Часът е 12,аз не съм се изкъпала още,утре ще ставам в 6,30 за училище,ама честно казано вече не ми пука.Как може на човек да му пука след толкова болка?Иначе съм толкова усмихната и пъти по-различна от това,което хората виждат.Ама как да видят като дори хората в компанията ми не ме забелязват!?Всички ме мислят за няква здраво куха като съдят по държанието ми и оценките в училище,ама с ръка на сърцето мога да кажа,че за образа,който хората ми изграждат имам доста високо АйКю!!Искам един ден без проблеми,ей така всички да ме оставят и да гледам само себе си,един ден,в който няма да мисля за всичко останало,освен за мен.Ама както винаги ще си остана с искането.Аз съм една лицемерка,сребролюбка,злоб арка,емоционално увредена личност.