Тъгата на демона

[ScionOfStorm]

Тъгата на демона

Стои демонът
взрян в дима
от сърцето си оставен.
Пепел и сяра
всред алени вени
пламтящи с лед
от мрака огрени.

И въздухът е блато
а мислите бездна
че същество рогато
може тъга да изпита
и болка също
нестихваща и
безвъзмездна.

А ноздрите хриптят
както и словата тихи
съсък веч'
от тях не смее да излиза.
Две пътеки,
ала ни един тревен път
- червей него го изгриза.

Стои демонът
вкаменен
от слана попарен;
изсушен
безпътно безплътен.
Ала нейде далеч
от тази пепел, тази сяра
зора ще го посрещне
във времето прероден.

[BlackaTBW]

Много е красиво. Демонски красиво. (:

[ScionOfStorm]

^^
thankya, blacka!