Понякога родителите виждат нещата замъглено..не мислите ли?!

[cvetimerazchieva]

Понякога родителите не виждат нещата ясно..поне така мисля аз..според мен в своята тревога за нас се случва да взимат грешни решения, който вместо да ни направят щастливи ни натъжават..

[anna93]

И според мен. Понякога те гледат от своя гледна точка и не виждат каква е реалността.

[pamii]

При мен почти винаги е така ..! И не знам как да и кажа, че не е права ^^

[dan40123]

виждат замъглено, щото вие не им обяснявате, както трябва! или просто нечий родители са тъпи, тва е

[cvetimerazchieva]

Не, че не им обяснявам просто понякога те не желаят да ме изслушат. Решили са, че аз съм зависила от това, за което говоря и от този момент на натък всичко се променя..просто решенията им понякога толкова много ме натъжават даже пречат на концентрацията ми повече от "проблема" за който говорим..

[uBuTo]

решенията за живота си ги вземам сама от 4 години .. така че дори нашите да не са преценили нещата добре .. мен това не ме касае

[Tempest]

мхммм... или просто на вас не ви отърва и си мислите, че вие сте прави, а те - не...

е, има и изключения и някои неоспорими факти, като например баща ми да ми спори за компютри... но за действия те са най-често правите

[TheOnee]

При мен почти винаги е така ..! И не знам как да и кажа, че не е права ^^

[titinkaa]

От 1-2г. са ме оставили сама да се оправям,в смисъл че преди дори сама на лекар не ходих все с мама,или пък за дрехи и такива неща пак с нея,толкова бяха свикнали така все с мен да са,че като излезна някъде все ме питат къде,кво и що?А сега вече всичко сама,мама така прецени сама да се оправям вече,за да свиквам,че не се знае къде ще ме завее вятъра,кой знае къде ще бъда студентка или пък кой знае къде ще се омъжа,трябва да свиквам да се оправям в обществения живот.Смисъл аз съм си свикнала с всичко,само най-големия ми проблем е ако някъде нещо за документи или медицински му истории трябва да оправям,тогава все звъня на мама къде да ида с кво да ида,кво да кажа на ония хора и т.н. И дори не ме разпитват толкова къде ходя с кой съм.

[xoxi]

Тийновете са тези, които виждат "замъглено", не родителите.

[Christine]

Всички виждат замъглено. Да прецениш обективно ситуацията е невъзможно, а и дори да я прецениш, няма как да знаеш дали е обективно.

Та, не съм съгласна, че родителите виждат замъглено, нито пък че тийновете така виждат, просто всеки се дразни, че другия има други възгледи.

[Christine]

Всички виждат замъглено. Да прецениш обективно ситуацията е невъзможно, а и дори да я прецениш, няма как да знаеш дали е обективно.

Та, не съм съгласна, че родителите виждат замъглено, нито пък че тийновете така виждат, просто всеки се дразни, че другия има други възгледи.

[Unendlich]

Тийновете виждат нещата от една гледна точка.
Родителите я виждат коренно различна.
Мненията почти винаги са противоположни.
Тийновете смятат, че вече са достатъчно пораснали и могат да се оправят.
Родителите пък мислят, че с по-богатия си опит техните решения са правилни.
И така битката продължава...

[iiordanova]

Тийновете виждат нещата по един начин , а някои родители съвсем различно.
Ако родителите сметнат , че детето им вече може да се справя само .. ще го оставят да си живее по своя начин. Да , ще греши , но пък човек се учи от грешките си.
Не мисля , че родителите виждат замъглено. Просто всички виждат нещата по друг начин. (:

[rosynkaa]

Мм .. Не Мислите ли че там кадето сме тръгнали ние, нашите родители се връщат ? .. Когато те преценят че нещо е правилното за нас , то тогава е така. И се замислете .. когато мине време не е ли било наистина по-добре това какво са ни казвали родителите ??
П.П. Изключение има за тийновете, които си мислят че светът се върти околко тях

[Misty91]

Не мисля, че точната дума е дали нашите родители или самите ние виждаме нещата замъглено ... по- скоро всеки вижда нещата под различен ъгъл.

[kukli4kata001]

И според мен. Понякога те гледат от своя гледна точка и не виждат каква е реалността.

не виждат каква е НАШАТА реалност. А истинската реалност, за която ти говориш е съвсем различна, погледната с други очи, но не и с нашите.