 Отговор в тема
 Отговор в тема
			
		
		 
			
			Моля ви кажете ми как да излезна от тази дупка...затварям се в себе си..нямам желание да излизам...постоянно си мисля лоши неща..натажавам се...не сьм имала добро семейство..израснала сьм с много проблеми...тормоз в кьщи от страна на баща ми,неуспех вьв врьзките ми...нямам никакво самочувствие за себе си,постоянно се самокритикувам...пьлна отличничка сьм ...в училище много са ми се подигравали пьрво ,че сьм зубьр и второ за вьншния вид т.е. че не сьм като повечето красиви "кухи лейки"...но може би просто това в училище и тормоза в кьщи са изградили тази личност в мен,дори понякога се отчайвам толкова много ,че не ми се живее...нямам брат ,сестра,чичо,леля....поняког се чувствам много самотна и това ме плаши...страхувам се от самотата...не искам да изпадам в такива дупки..искам да сьм жизнена..не е нормално момиче на 20 години да се чувства по този начин...моля ви дайте ми сьвет!!!
 
			
			нямаш ли най-добра приятелка,приятели?излизай с тях или си намери ..
 
			
			намери нещо което ти е интересно и насочи усилията си към него.
 
			
			Приятели,приятелки..писнал ми е от льжи,интриги,всеки гледа само да забие нож в гьрба на другия....много ми е трудно да се доверя на някой аз може би от едната крайност..много наивна минах в другата.......не искам да изпадам в депресиииииииииииииии
Аз ти предлагам да си направил вписък - какво искаш да промениш в себе си.
Да предположим,че искаш да почнеш от самочувствието. Излез, разходи се(сама или с приятелка), харесай си някои нови дрешки, купи си лек грим ако нямаш, отиди на фризьор, Не казвам да се превърнаш в момиче, което не си. А просто да промениш нещо, което ще те накара да се чувства добре. Нещо, което ще подейства на самочувствието си.
После - приятелите ти? Наистина ли не ти харесва средата или просто не ти се занимава? Помисли си, защото съм сигурна че освен интригите тези хора прекарват и хубави моменти.
После - на 20 си. Какво правиш в момента? Следваш?Работиш? Ако не следваш можеш да си потърсиш работа. Това ще ти помогне в социален и организационен план. Ако пък следваш винаги можеш да си намериш работа на половн работен ден. На работното място ще се запознаеш и с нови хора.
За семесйтвото - не знам какви са ви отношенията. Тук не смея да кажа нищо.
Ако ти се говори ми пиши на лични или тук...
Е, и аз съм така от близо 3 - 4 години! Трудно е но с времето се свиква!...
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
 
			
			ножчето
Значи ставаш единствен наследник на апартаментчето и другите семейни бонусчета.На 20 си,трябва вече да се замисляш за тия неща.Следователно има за какво да живееш.Първоначално написано от letmelofu
Ти за това ли живееш...Първоначално написано от dewadwda

Да,сега това ми е приоритет,но има едни хора(някои ги наричат "братя"),които ми пречат...засега.Първоначално написано от Forest_girl
А ти компрометираш причината,за която си струва авторката да не си реже вените.
Не, просто ми е малко странно. Разбирам, че ти пука къде ще живееш, но да кажеш, че това е смисъл на живота ти.. За мен нещата са доста по-различни. И съм сигурна, че тя ще се оправи - всеки е имал подобни периоди в живота си и те отминават. А пък и никъде не съм видяла, че иска да си реже вените.
 
			
			Искам да се науча да мога да казвам на всеки в очите това ,което мисля,което ме дразни в него без да се притеснявам той какво ще ми каже или как ще се отнесе кьм мен...относно момчетата не искам да позволявам да си играят с мен..за самочувствието -повечето хора ,които го имат е без покритие или на гьрба на мама и тате...аз до скоро и работих и уча ,имам хубави оценки и в гимназията е било така и мисля,че има за какво да се гордея с себе си,но просто си мисля ,че поведението на баща ми и на хора които ми са се подигравали ,е смазало моето самочувствие и се страхувам на изразя мнението си...да не засегна нещо другия ..човек и т.н.
 
			
			Искам да мога да се радвам на хубавите моменти от краткия ни живот и да не ми пука за мнението на другите...не искам да изпитвам тази самота...не искам да се страхувам от нея..защото аз сьм на 20 и живота е пред мен....понякога си мисля ,че ми трябва психолог-човек ,който да ме изслуша да ми дава савет ,да ме зарежда с положителна енегрия...не искам всеки да ме тьпче ...и аз да се страхувам да кажа това което искам...
 
			
			Някой хора на 20 години не са имали никакви проблеми и не са видяли нищо от живота..отиват да учат само ,за да са студенти и да се забавляват,харчат парите на родителите си..и живеят в един розов свят,но мама и тате няма да са винаги до тях...а аз сьм реалистка,но ме плаши това,че сьм и много писимистично настриена кьм живота и имам страхове в себе си...
Намери някой със който да говоришИзлей си мъката някъде
. Ще ти олекне.
 
			
			Притеснявам се и за бьдещето си,защото няма човек ,на който да разчитам.В момента финансово ми понага дядо ми,който след половин година ще се пенсионирва,майка ми не работи...нямам брат и сестра...и просто вместо да живея в сегашния момент аз сьжелявам за минали неща и се страхувам от бьдещето...
 
			
			Не искам да изпадам в депресии и да се отчайвам...ужасно е,а сьм все още млада.Аз по този начин ще се сьсипя психически...
Остави миналото зад гърба си.Сега намери начин да се справиш във момента. И както споделих е хубаво да намериш някой със който да говориш. Буквално да си излееш душата. Всичко което ти тежи.
Както се казва: "Споделената мъка е полвин мъка."
Според мен авторката си правиш т*шак с нас. Писах й ЛС преди няколко дена, а въобще не отговаря.
Толкова по - зле за нея. Ще вземе да и се случи и ще си блъска главата после....Първоначално написано от Outlaw87

Според мен е добре да поговориш с психолог или психиатър,ако депресията ти е по-тежка!Защото знаеш, че хора с по-тежки фази на деоресия се лекуват с антидепресанти!Аз имах един такъв период в живота си и психиатърката много ми помогна,с лечение естествено!Ако просто ти е гадно настроението и нямаш желание за нищо,иди при психолог и се посъветвай с него!Намери нещо ,което ти харесва и се занимавай с него,живота е пред теб, не го пропилявай, защото времето си тече и нищо не е вечно!Успех!
Тайната на музиката е че тя започва там, където думите
свършват.