Здравейте,пиша ви защото днес ми е кофти ден и съм объркан за първи път от доста години насам.Не мога да кажа,че имам някакъв проблем,просто се опитвам да си обясна всичко което се случи през тинейджърските години.
Сега съм на 21,студент съм и работя.Живея в лукс за моите години,хубав апартамент в центъра,имам джип БМВ.Дотук добре,някои дори ще кажат,че се фукам.Обаче не е добре.Преди си мислех,че имам много приятели.Обичах си приятелите,мислех,че и те обичат мен.За последните 3 години прекъснах контакти със всички хора от миналото си.Без да съм се карал с тях,просто вече пътищата ни се разминават,те ми завиждат може би.Някои от тях се движат с хлапета,слушат си музиката и висят по паркове и градини,други обикалят дискотеките и смъркат амфети като забиват некви 15 годишни пикли.Аз не съм в тия 2 категории.
Преди нямах пари,исках да си намеря работа,за да си купя кола и да уча,за да се преместя от семейното гнездо...Еми приеха ме,намерих си работа,живея сам,имам си нормален,даже висок стандарт на живот.
Имам страшно много нови познати,ама не чувствам никой като приятел,не ги мразя,не лъжа,не им завиждам или използвам който да е.Не съм някакъв хейтър.Имах приятелка преди да се махна от родния град.Разделих се с нея.Обаче вече не вярвам в любовта,не съм имал гадже от 3 години може би,имам почитателки,но предимно по-малки.Много лесно се дразня,дразня се когато ме прецакват,не ме уважават,опитват се да ме използват.Не знам как така се получава,но просто не ми върви с жените,не си давам никакъв зор,не ми пука,не съм педерас,но мога и без тях.Имам си компания,но те са колкото да не седя сам унас.Наскоро започнах пак да тренирам,но любителски,бивш спортист съм.От както тренирам чувствам,че не ми трябва и измислената компания с която пиех наляво надясно.
Мисля си и за бъдещето-тоест не си мисля!!!Нямам планове,нямам мечти,всичко е много просто.Идва днес,а след това е утре и дните минават така както искам и както аз си ги направя.Не мисля за семейство,за сериозна приятелка,за деца.
Преди исках да се оженя и да имам деца,мислех за собствен бизнес,исках да си купя такъв джип какъвто си купих.Дразня се като изляза с някое момиче и тя започне да ми пълни главата с простотии,всичките са ми много ясни.Гадното е,че в очите им виждам амбиции за кариера,за пари,за лъскав живот,ама не и да бъдат добри хора.Разбрал съм,че когато се разкриеш пред момиче не си и интересен.Трябва да си покрит и потаен,да не говориш за себе си,да изслушваш почти през цялото време и да кажеш 2-3 реплики с които и объркаш главата и тя е твоя.Много лесно губя интерес към жените,много лесно ме дразнят,не им вярвам.Не мисля и че мога да си намеря истински приятели,като,че ли като пораснеш няма вече истински приятели има само интереси.Нямам мечти за къща с басейн и ферари,за руса жена и 4 деца.Минава днес,а после идва утре и така кръговрата се върти и годините минават,а като си припомня за старите приятели,за купоните,мачовете в квартала,за детските ни мечти за коли,мотори и готини гаджета.Какво е станало с мен?На друг случвало ли му се е да си зададе въпросите които си задавам и аз?

Защо ми се струва,че всички са станали АКТИОРИ и не излизат от ролята си във филма?Защо хората се правят на това,което не са,а е така модерно да си МОДЕРЕН-хаус,наркотици,странни блестящи парцалки,прически,очила.И всеки който е просто нормален,всеки който е себе си и не разиграва роля е враг?И какво излиза?Че или си овца от стадото и блееш в един тон с другите или си черната овца и винаги се открояваш и си сам?
Защо е важно да си богат и успял и защо максимата "Целта оправдава средствата" е придружена от бурни аплаузи?
Има ли и други хора,на които не им пука за пари или съм само аз?Защото ако съм само аз значи да ходя в лудницата Стига сме се кланяли на парата,защото аз разбрах,че истинското щастие беше в детските години,когато имаш приятели,когато се влюбваш и мечтаеш и ако можех да върна времето назад отново щях да съм дете и да тичам след топката с приятели,а не да бачкам,да уча и единственото ми щастие да е,че си карам новия джип с фешън очилата и че мога да си позволя бира в дискотеката.Като се замисля бях дори по-щастлив когато си лягах гладен,защото си мечтаех за пържола.Живот без приятели,без любов и без мечти е най-лошото нещо.
Пиша тези редове,защото днес трябваше да дойде унас момичето което ме харесва,но аз не и се обадих.Щяхме да вечеряме,да си поговорим,да правим секс,но аз предпочетох да тренирам,да си почина и да легна да спя.Не ми се ходи вече нито на дискотека,нито на кафе,омръзнаха ми тези места.Мисля си,че ще изгубя и това момиче,както съм изгубил всички останали преди с тъпия си пас,защото аз почти винаги съм пас,единствено с голямата ми любов бившата не бях пас...