Нашите ме мислят за луд

[dimi93]

Здравейте! Аз съм момче на 16 години. Имам проблеми в училище в общуването и т.н. Често боледувам! Последния път в който родителите ми ме заведаха при ГП-то, тя отказа да ми даде бележка и даде направление за педиатър. Днес бях при педиатър, който даде направление за психолог. Проблема е, че трудно общувам, затворен съм, живея си в един мой свят... Родителите миме мислят за луд! В петък съм при психиатъра... Просто и идея си нямам какво ще се случи! Проблема в даскало е че се държа с всички добре - тактично. Не обиждам, не нареждам, не се отварям. От 8ми клас ми лепнаха прякора - бавен, забил... и т.н. Това ме накара да се депресирам, създаде комплекси в мен - малоценност. Ориантиръх се към един стил музика който уж ме крепи. Запичнах да слушам Токио Хотел след това други групи от сорта и постепенно изведнъж се промених. Промених начина си на мислене, на обличане - визията си, стаята ми и всичко. Изпаднах в една така да се каже пермаментна депресия от която не мога да изляза. Мислех си, че музиката ме крепи дава ми сили и т.н. В даскало сред всички съм известен като емо - гейчето. Всички ме нареждат и т. н. Поради тази причина изпадам често в нервни кризи. Самонаранявам се за да изкарам насабраната чужда агресия и омраза.... Всички ме мислят за луд, странен, откачен... Много малко хора ме разбират... Имам много малко приятели. Живея си в моя виртуален свят. Всичките ми приятели са "виртуални" ... Изживявам всичко много емоционално (така да го нарека)... Абе с 2 думи аз съм емо но не заради мнодата и т.н. (дори вече не е на мода) а защото уж се чувствам като такъв. Харесва ми музиката начина на носене и т.н. Придавам огромно значние на всяка дума която кажат по мой адрес внимателно я осмислям колкото и да се самозалагвам, че "не ми пука"... Всичко деградира - родителите ми ме обвиняват, че се срамуват от мен, че не са искали такъв син. Че ги е срам на родителските срещи. Искат да съм като останалите. Непрекаснато ме обвиняват и ме нареждат. С 2 думи не се отличават от класа ми - не мога да срещна разбиране и упора в тяхно лице! Обвиняват мен и "черната ми енергия" за всяко зло което сполети семесйството. Оправдават и унивиняват хулиганите които ме тормозят - казват "те са нормални и реакциите им също. Ти ги провокираш с действията си, говоренето и начина на обличане!" В училище колкото и да се мъчех да променя мнението на хората за себе си не успях. Почнах да се държа отворено пропуших носех "маски"... С две думи пробвах всичко за тези 3 години но нищо не помогна. Най накрая станах това... след всички жалки опити "да се впиша" в колектива! Учителите сущо не ме харесват - някой ме съжаляват, а други просто подкрепят обидите по мой-адрес от съучениците ми. И те както родителите ми ги оправдават. Аз съм виновен за всичко. Срам за рода, срам за училището... напук на всички живея. Дори не знам какво още ме крепи и ми дава сили... Със самоубийство знам, че нищо няма да се оправи. Просто ще докажа на всички какъв ж алък страхливец наистина съм бил... Не ми пука за хората които ще страдат за мен (едва ли има такива)... Така де с 2 думи живота ми е ад.... Хаха както на всеки тийнейджър... Може би хиперболизирам - придавам огромно значение на проблемите си, може би те са незначителни в сравнение с вашите. И така да е не ми е леко... Пробвал съм да се променя, но някак си не мога... Депресията не иска да ме напусне, черното мислене, песимизмът... Такова е и облеклото ми - родителите ми казват: " не отиваш на рок концерт", а учителите: "тук си на училище, а не на погребение". Учителката по химия ми каза последния път, опитвайки се да затапя един от класа ми в часа по химия "погледни се в огледалото и тогава помисли дали имаш право да говориш". Учителката по немски каза, когато и уплаках, че ме целят с хартии в часа (а тя много добре виждаше, но нищо не им казваше): " ами помисли си дали и ти нас не ни дразниш". Учителите ми пишат слаби уценки какъвто и труд да положа. Родителите ми не искат да ме премстят приет съм в това училище след 7ми клас и било "елитно" аи в другите училища не искат да ме приемат... Хаха сигурно ви стана по - добре? Разбрахте, че не сте най - нещастните хора и има по-тежки съдби от вашите а? Опитвал съм се да се променя много пъти вместо да мърнкам на приятелите си и по форумите, но на не ми се отдава. Някак си всичко е тръгнало на доло. Семейството ми няма пари, нямам високи уценки, имам проблеми със съученици и учители - да за всичко аз съм виновен. Родителите ми си изкарват всичко на мен. Когато в понеделник бях толкова зле, не можех да се дигна от леглото, майка ми започна да ми вика и да ме удря за да стана, крещеше: "стига си се преструвал нищо ти няма, най е лесно така, да бягаш от проблемите си, сигурно имаш контролно... ще ме довършиш виновен си за всичко... такова разочарование си!"... Това почти всеки ден се повтаря. Висок съм 1.80, а тежа около 50 КГ и майка ми ме обвинява и за това... Крещи ми, че съм капризен, че нищо няма да спечеля, като се доведа до анорексия, че я е срам, че съм приличал на червей - плазмодий... Страх ме е почти от всяко лице на улицата... всеки ме гледа странно.. Предпочитам да си стоя в нас пред компютъра - интернет пространството е единственият ми свят в който мога да се отблъсна от реалността. Лаптопът ми е нещо като прозорец към света. Там кадето не ме обиждат, не ми повтарят, че не ставам за нищо и съм пълно разочарование... Моят топъл и уютен свят... Често майка ми ми е вземала лаптопа и го е блъзкала сварвайки ме пред него в изблик на гняв и ярост, много пъти се е опитвала да го счупи, парите за когото сабирах в продалжение на година с по 5 лв на ден (ходех пеш и не си купувах абсолютно нищо)... Майка ми крещи, че той е виновен за "анорексията" ми, че ми изпивал жизнените силички и т.н. тя никога не ме разбира. Опрекваме за всичко добро или лошо. Винаги е недоволна от мен! Баща ми не е далеч по-добре. Той винаги защитава съучениците ми и обвинява мен за всичко. Проблема е може би вазпитанието на майка ми. От малък тя е влагала непрекаснато много грижи в мен. Искала е да е перфектна майка. Не ме е давала на ясли детски градини, не ме пускаше на вън сам с другите деца. Прекарвах дните си в нас разглеждайки книжки или гледайки телевизор. Още от 1ви клас разбрах, че съм различен - някак си не се вписах пак в обстановката. Всичко беше странно. бях толкова изостанал в развитието си. Всичко продължава и до днес! Просто не знам има ли смисал да продължавам? Ще изляза ли някога от тази черна яма? Да мога да нося маски но те не ме водят до нищо хубаво! Преди всичко искам да остана себе си без значение дали ме приемат околните или не...
Извинявам се за правописните грешки, както и за дългата, объркана тема... Просто имах нужда да споделя...

[TheOnee]

[ecstazy]

в крайна сметка отиде ли на психолог. Това може много да ти помогне ..

[dan40123]

заеби тея психолози...

[Christine]

По-добре на психолог, отколкото на .. нищо?

[ecstazy]

и защо да ги заебе? психолога е човека, който ще го изслуша, ще говори с него като ЧОВЕК, няма да му казва че го е срам от него и тем подобни дето са му ги казвали родителите, учителите и съучениците. Точно психолога е едно от разумните решения за него. Малко или много ще му помогне. Не виждам нищо лошо.

[annabelJB]

Дори да ни повярваш те разбирам..А на родителите ти хубаво им кажи да спрат с упреците си, защото човек не си избира съдбата Не знам защо ми изглеждаш мноооого свестен Де да имаше повече като теб..

[dan40123]

Мисля, че вашият проблем е дълбоко вкоренен в най-интимното,най-съкровенното подсъсзнание на хомосапиенс. Реално обективно критично и неумолимо погледнато от дясната страна на нещата, ние разбираме как решението на всеки проблем се намира в причините за проблема.
тъпо ми е пиша простотии, на автора- имаш лс. със здраве

[justunique]

...

[ospower]

Добре, че вашите са потърсили помощ от психолог преди проблемът да стане перманентен.

Ноо.. наистина мисля също, че майка ти много е сгрешила с възпитанието ти. Проблемът ти в общуването е от това, че не те е пускала с др. деца навън.

Щом всеки те гледа странно - значи ти си виновен. Трябва да промениш външния си вид и държанието си към хората. Не се отчайвай - животът е пред теб!

[iiordanova]

Без думи!
Промяната трябва да започне от теб! В себе си имаш много негативни емоции..личат си и от поста ти и те ти пречат. И музиката ти пречи !
Мога да ти кажа едно - успех и главата горе..

[AutomatiC]

мниението ми е че каквото си втълпяваш,това ще ти се случва.имам чувството,че до такава степен си се отчаял,че приемаш мн насеризоно всичките упреци и обиди от обкражаващите.започни бавни промени,не бързай..колкото по-бавно,толкова по-сигурно.съответно промяната трябва да започва от виншния вид,а по нататък и с това самото ти поведение ще се промени.почни да слушаш разнообразна музика,ходи на някакви уроци,курсове където да имаш връстници,за да може постепенно да се преобщиш и да се научиш да общуваш с околните.между другото и аз съм фенка на ТХ,даже вече от 3 години и те разбирам,музиктата им ти е повлияла,все едно от някъде са ти хвърлили спасителен пояс,за да не погубиш животът си.даже нещата,които разказваш ми напомнят и за самия бил каулиц.колкото до родителите ти,не ги обвинявай,те ти желаят доброто,дори и понякога да ти изглежда,че те мислят за луд.има начин нещата да се оправят,вярвай в себе си,кажи и на родителите си,че искаш да се промениш,но ти трябва силна подкрепа от тяхна страна.с това мога да те посъветвам,може и да имам грешно становище спрямо твоя случай,но това е мнението ми.пожелавам ти успех,дано успееш..

[ludikalinki]

Виж ся... Sometimes Win, Sometimes Люн...
И с живота е така.
Аз бих те посъветвал да се промениш така, че животът ти оттук нататък да бъде в повечето случаи изпълнен с положителни неща.
Не мога да коментирам музиката на ТХ, защото не ги слушам. Дали музиката може да променя хората - ами сигурно. Аз едно време слушах метъл, но не съм се обличал в черно и не съм носил вериги, пирамидки и т.н.
Сега слушам Хип-Хоп и Рап, но не съм станал Gangsta, е, вярно, по едно време ми се искаше да си взема някакъв шарен суитчър, големи обувки, една голяма емблема на Мерцедес, закачена на верига, да си я сложа на врата и да бъда като Snoop Ама... някак си ще изглеждам странно в тези дрехи
Ясно е, че на теб цялата тази идеология (Емо и т.н.) ти влияе зле. Затваряш се в себе си, нямаш никакви социални контакти, приятели, хора, с които да се пошляеш навън, да полафиш за това-онова. Лаптопът не може да те заведе на кино, да седне с теб на някоя пейка, да ти помогне да си избереш нови дрехи. Трябват ти хора, нови приятели. Трябва да се промениш! Нашето общество е доста нетолерантно по някога към различните хора, в училище витае злоба, това допълнително те стресира. Но все има някой, с когото могъл да общуваш, да излизаш.
С две думи - трябва ти пълно преобразяване. Опитай да поговориш за проблемите си с по-голям човек, а защо не и с психолог.

[AutomatiC]

Виж ся... Sometimes Win, Sometimes Люн...
И с животът е така.
Аз бих те посъветвал да се промениш така, че животът ти оттук нататък да бъде в повечето случаи изпълнен с положителни неща.
Не мога да коментирам музиката на ТХ, защото не ги слушам. Дали музиката може да променя хората - ами сигурно. Аз едно време слушах метъл, но не съм се обличал в черно и не съм носил вериги, пирамидки и т.н.
Сега слушам Хип-Хоп и Рап, но не съм станал Gangsta, е, вярно, по едно време ми се искаше да си взема някакъв шарен суитчър, големи обувки, една голяма емблема на Мерцедес, закачена на верига, да си я сложа на врата и да бъда като Snoop Ама... някак си ще изглеждам странно в тези дрехи
Ясно е, че на теб цялата тази идеология (Емо и т.н.) ти влияе зле. Затваряш се в себе си, нямаш никакви социални контакти, приятели, хора, с които да се пошляеш навън, да полафиш за това-онова. Лаптопът не може да те заведе на кино, да седне с теб на някоя пейка, да ти помогне да си избереш нови дрехи. Трябват ти хора, нови приятели. Трябва да се промениш! Нашето общество е доста нетолерантно по някога към различните хора, в училище витае злоба, това допълнително те стресира. Но все има някой, с когото могъл да общуваш, да излизаш.
С две думи - трябва ти пълно преобразяване. Опитай да поговориш за проблемите си с по-голям човек, а защо не и с психолог.

Sometimes Win, Sometimes Люн...

[annabelJB]

Щом всеки те гледа странно - значи ти си виновен.

И как може да е виновен Всички му натякват, че е ненормален (не мога да намеря друга дума, която обобщава всичко, което му говорят) - той как да промени това?! Вкъщи пак същото Това е психически тормоз, а той не е достатъчно уверен, за да се опълчи и не е уверен, защото всички го убиждат (меко казано)!!!

[Crazytu]

В случая май наистина е по-добре да отидеш на психолог. А за родителите ти .. нямам думи, когато трябва да те подкрепят, те да те обиждат и да ти натякват. Наистина трябва да се опиташ да се промениш, нямам впредвид веднага да станеш оптимист с едното щракване на пръсти, а най-вече за външния ти вид и музиката, която слушаш(определено не ти влияе добре). Другото, което може да промениш, е да излизаш по-често. Нямаш ли някакво любимо занимание, някакво хоби или любим спорт. Може да се запишеш на някакъв курс или нещо такова (както казаха и по-горе), така може да се запознаеш с нови хора, да се разсееш малко.

[ospower]

Щом всеки те гледа странно - значи ти си виновен.

И как може да е виновен Всички му натякват, че е ненормален (не мога да намеря друга дума, която обобщава всичко, което му говорят) - той как да промени това?! Вкъщи пак същото Това е психически тормоз, а той не е достатъчно уверен, за да се опълчи и не е уверен, защото всички го убиждат (меко казано)!!!

Защо не закачат мен или теб? Явно причината е в него.

[FrostHammer]

С автора имаме много общи еднакви неща за съжаление

[UNITED]

Ми много гадно наистина...Да нямаш подкрепада на родителите си е като да си прокълнат с черна магия.Просто аз немога да си го представя това защото нашите са ме и все още ме разбират за всичко което ми се случва.И съм им адски признателен де... Немога да ти кажа да не обръщаш внимание на съучиниците си защото просто е невъзможно,и мен са ме обиждали и съм се правил,че не ми пука но си ми пука За щастие нашите караници са за 5 минути после пак сме фр.. Незнам какво да ти кажа но по добре потърпи още две години после стани самостоятелен,потърси си работа иди на квартира и заживей нов живот .. положението ти никога няма да се управи според мен,вашите съжаляват,че са те създали и мисля ч никога няма да те заобичат,да не дава бог никому такива родители Пак ти казвам докато си на тяхна издръжка просто търпи.. А и един съвет,започни да ядеш повечко и се подстрижи като хората,че тия бритони и емо стилове хич не прилягат на момче,чесно... С времето всичко ще се управи но трябва много търпение.. Късмет

[annabelJB]

Щом всеки те гледа странно - значи ти си виновен.

И как може да е виновен Всички му натякват, че е ненормален (не мога да намеря друга дума, която обобщава всичко, което му говорят) - той как да промени това?! Вкъщи пак същото Това е психически тормоз, а той не е достатъчно уверен, за да се опълчи и не е уверен, защото всички го убиждат (меко казано)!!!

Защо не закачат мен или теб? Явно причината е в него.

Ами той сподели, че майка му го отделяла от другите деца..След като не е общувал с никого той се е превърнал в странен, а от там в "загубеняк".Не виждам неговата вина.Той така е от малък

[Hayashi]

Родителите ти ме отвращават... Съжалявам, че го казвам, но е така.
И какво му е на музиката? My chemical romance не са толкова зле доколкото съм ги чувала. Виж тоалетната хартия няма да ги коментирам.
Преди и мен са ме подигравали, че слушам метъл, че съм се обличала като траурен агент... И какво? Сега пак си слушам метъл и ходя на токчета 10 см...
Ако всеки път позволяваш на нищожните си съученици да те тормозят никога няма да се отървеш от комплексите си.
И психологът също е добра идея. Обаче отиди сам, не с родителите си.

[pamii]

Прекарвах дните си в нас разглеждайки книжки или гледайки телевизор. Още от 1ви клас разбрах, че съм различен - някак си не се вписах пак в обстановката. Всичко беше странно. бях толкова изостанал в развитието си. Всичко продължава и до днес!

Според мен от там е започнал проблема, от малък си се делял ..

[WaterLilly]

Не се променяй. Обличаш се както искаш и слушаш каквото искаш, не виждам какво лошо има в това да си себе си.

Това, което според мен е най-добре да направиш, е да се защитаваш повече. Учителката по немски казала, че и ти дразниш другите - казваш й в лицето, че е един отвратителен човек, щом оставя някой да бъде унизен така пред очите й. Майка ти и баща ти казали, че ги е срам от тях - казваш им, че и теб те е срам, че не си случил на родители, на които да им пука за теб и да те обичат. Казват ти, че не отиваш на рок концерт или погребение - отговаряш "майната ти, ще се обличам както реша".
Крещи, сбий се ако трябва. В много неприятности ще се забъркаш, но пък чувството за възмездие е върховно. Когато не си си премълчал нищо, нямаш нужда да споделиш във форум. Самото писане на темата може би е било грешка, само за да се изредят толкова хора, които да ти кажат, че ти си виновен и трябва да се промениш. Потърси хора в града ти, които слушат същите групи и се обличат като теб. Те ще те приемат. И относно това, че си 50 кг - вярно си слабичък (не те обвинявам в анорексия), започни у вас да правиш упражнения или тичай, за да си по-силен. Тъкмо ще можеш да се защитаваш.

[AutomatiC]

Не се променяй. Обличаш се както искаш и слушаш каквото искаш, не виждам какво лошо има в това да си себе си.

Това, което според мен е най-добре да направиш, е да се защитаваш повече. Учителката по немски казала, че и ти дразниш другите - казваш й в лицето, че е един отвратителен човек, щом оставя някой да бъде унизен така пред очите й. Майка ти и баща ти казали, че ги е срам от тях - казваш им, че и теб те е срам, че не си случил на родители, на които да им пука за теб и да те обичат. Казват ти, че не отиваш на рок концерт или погребение - отговаряш "майната ти, ще се обличам както реша".
Крещи, сбий се ако трябва. В много неприятности ще се забъркаш, но пък чувството за възмездие е върховно. Когато не си си премълчал нищо, нямаш нужда да споделиш във форум. Самото писане на темата може би е било грешка, само за да се изредят толкова хора, които да ти кажат, че ти си виновен и трябва да се промениш. Потърси хора в града ти, които слушат същите групи и се обличат като теб. Те ще те приемат. И относно това, че си 50 кг - вярно си слабичък (не те обвинявам в анорексия), започни у вас да правиш упражнения или тичай, за да си по-силен. Тъкмо ще можеш да се защитаваш.

глупости на търкалета,за какво му е да прави на пук,нищо няма да спечели ако отиде и се сбие с някой.а родителите му защо трябва да ги приемаме като зверове,явно не могат сами да се оправят,за това са потърсили помощта на психолог,щото ако не го правеха това би значело,че въобще не им пука,а ето,излиза че ги е грижа за синът им.

[mrtn]

Грешката е от самото възпитание, поне така мисля. Едно дете трябва да има някаква свобода естествено в нормата, а не както са правилим вашите. Родителите имат голяма новина, аз ако бях нямаше да може да ги изтърпя, честно! Единствено тях трябва да обвиняваш за това.
Но ти не с епроменяй, заради класа ти, заради хоратъа около теб, най-малко за учителката ти по химия и немски, такива учители с камъни бих ги целил, да накърняват достойнството на децата в училище.
А един въпрос, ти как разбра, че си гей на 16 години.. ?