- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Позволявате ли си да плачете на обществени места ?
Такам, темата е породена от хъм как да кажа, вътрешното ми АЗ.
Понеже все по-често виждам моiте приятелки да плачат, се замислих:
Няма ли да ги помислят за слаби, ако плачат на публични места. В смисъл, аз гледам не плача пред други хора освен пред най-добрата ми приятелка, ; няма ли да ви помислят за по-слаби, по-безпомощни и безсилни..?
пп: Извинявам се ако има такава тема.![]()
Това, че ревеш, не означава че си слаб психически. При мен зависи за какво плача. Но мога да се разплача на обществено място и не ме срам от това. В училище рядко се е случвало. За оценка - никога.. Ако падна - никога. Но е имало случаи, в които просто тежките неща, които съм преживявала, просто обстоятелствата ме карат да си спомня, и ми става мъчно и рева. Думите на хората, не ме нараняват, стига да не ме ударят в слабото място, което рядко става. Но ако янкой ме убиди - никога няма да се разрева, защото знам как да отвърна.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
ами не.. но има случаи в които просто не издържам и отивам до тоалетната (в дс) и така.. просто.. не ми е приятно така .. иначе като ми е гадно обичам на спокойствие в нас да си поплача. Някак си по-лесно ми олеква ..
If you're leaving close the door.
I'm not expecting people anymore.
Hear me grieving, I'm lying on the floor.
Whether I'm drunk or dead I really ain't too sure.
I'm a blind man, I'm a blind man and my world is pale.
When a blind man cries, Lord, you know there ain't no sadder tale.
НИКОГА НЕ ПЛАЧА! Просто не мога! Подтискам винаги емоциите си!
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
Първоначално написано от dimi93
I found someone I can trust..can you see that I am bound to you? ?
Веднъж се разревах в тролея. Бях с една дружка и си ревах почти през целия път. Честно казано тогава не мислех колко хора имаше,дали ме гледат и какво си мислят. В даскало се "разплаках" само веднъж за 12 години може би... Миналата година на прозореца,ден преди рожденния ми ден...
Всъщност...като се е случвало да плача на някое място,където има доста хора...забравям за тях...все едно съм сама....
Днес се движа с градския транспорт.
Нямам книга, не ми се пие вода
и не ми се зяпа в една точка.
Наблюдавам:
Жена със зачервени клепачи
си гризе ноктите. Конюнктивит от екрани –
поредната алергия от студени гледки.
Младеж с хендсфри. Все още
се стряскам от самотни – членоразделни
или не – звуци, щом не виждам
телефон в ръката.
Особено когато някой се смее като идиот.
Те не плачат.
На открито плачат само децата и аз
(но раста след всеки майсторския клас).
Бабичка като водна струя при безредици
си проправя път към празната седалка.
Слиза по същия начин.
Разбирам първото й нетърпение,
но второто... Сигурно пак бърза
да седне някъде.
Наблюдавам. А някой наблюдава мен.
Да плача или да се смея,
или да го изтанцувам?
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Да,случвало се е и не веднъж.Просто немога да се сдържа и се разплаквам,макар понякога да не искам..![]()
![]()
да ,позволявам си,НЕ искам ,но то не може да го спреш-мисля се за по-слаба,но така ми олеква ии после даже ми е смешно за какво съм плакала![]()
по принцип не, най-много да ми се насълзят очите. Иначе един път си позволих заради една моя приятелка, щото така се случи (бяхме отвън на пейката пред блока,ама отсреща има едно заведение).
She was both wise and stupid in the way that when life got hard she didn’t work through her problems; she just danced in her underwear alone in her room until they went away.
Е обществени,обществени...кол ко да са обществениВ даскало много често съм ревала,но не защото искам ами просто съм много чувствителна и не мога да се контролирам.. .
май за 11 години 2 пъти съм си позволила в даскало-1 ппът от яд,другия просто ме нарани ужасно мн близък човек....попринцип като плача не давам никой да вижда дори най-близките ми....чувството е точно,че ще ме имат за слата и т.н...пък и сам най-добре се справяш с проблемите
Плакала съм само пред родителите ми и братовчетка ми.Пред приятели е нямало повод.
на обществени места се случва много рядко, и обикновено, когато съм си спомнила за нещо много гадно и са се насъбрали прекалено много неща..
Вече почти не плача. Реших, че просто няма смисъл от сълзите (:
опитвам се да не го правя
2,3 бях плакала в училище пред всички .. после ми беше яко кофти![]()
Дори и да ме помислят... какво от това? В край на сметка, за да плача най-вероятно има някаква причина.Пък и олеква после.
За мен плачът не е признак на слабост, а физиологическа нужда, която човек не бива да потиска, щом я усети.
Да, безспорно не върви на обществено място да се разцивриш като кобила, но си има някои ситуации, в които това е неизбежно...
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
няма да пиша подобно, защото съм напълно съгласна..случвало ми се е да плача ако падна..но ако наистина болката е силна.Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
Случвало се е няколко пъти сестра ми да ме удари.. и от нерви започвам да плача..как ми е писнало да ме удря (нищо че е по малка от мен ;дд..позволява си) да й крещя сякаш не разбира..а и за нещата около мен.
В месеца винаги има поне веднъж, в който си плача вкъщи профилактично за всички лоши неща, които са ми се случили..и така![]()
It's hard to wait around for something that you know might never happen, but it's even harder to give up, especially when it's everything you ever wanted
Случвало се е няколко пъти,честно казано изобщо не ме интересува какво мислят другите
Шофирай Разумно, Спаси Живот!!!
Веднъж се разревах във входа на блока, но нямаше никой, тъй че това няма да го считам.
Винаги си изкарвам емоциите в нас, само когато съм сама. Не си позволявам на обществени места. Нито пред приятели, роднини, познати, непознати..
И спря да се върти за миг земята..
И аз съм така, но понякога е много по-силно от теб.Първоначално написано от xoxi
Your life's an open book,
don't close it before it's done!