Сам сама
отново си седя
и редя рими за любовта.
Колко безполезна може да е тя
и освен болка и тъга
друго не носи на света.

Идва като невидим дим
разпръснат от нежен глас.
Внушава ти е едно лице
неща за съвместни дни...безкрайност...
Да бе!!! И тогава...

В най-дълбока тишина
в нощта пак сама си седя
и се питам нужно ли беше това
да се влюбвам аз така
и да роня кървави сълзи
за нея-любовта.