Отговор в тема
За това ценете мама и татко... защото и аз си казвах - на мен няма да ми се случи!
И той не беше идеалния баща, не беше най-добрия човек на света... и въпреки всичко беше моя тати... а аз... неговата любимка в къщи. Никога не му казах че го обичам. Дано го е знаел, защото ми е много тежко.
Никой не заслужава края на дните си. Никой!
Моите най-искрени съболезнование...Още при първите постове ми се появи буца в гърлото, която и сега не мога да преглътна...Наистина съжалявам...
Спокойно,със сигурност е знаел,че го обичаш.Ти даже си му го доказала..(hug)Първоначално написано от sexita
За това ценете мама и татко... защото и аз си казвах - на мен няма да ми се случи!
И той не беше идеалния баща, не беше най-добрия човек на света... и въпреки всичко беше моя тати... а аз... неговата любимка в къщи. Никога не му казах че го обичам. Дано го е знаел, защото ми е много тежко.
Никой не заслужава края на дните си. Никой!
Шофирай разумно - стигни жив!
Със сигурност е знаел, че го обичаш! Дори да не си му го казала приживе, ти си му го доказала! Че каквото е погледнел ти си му го давала, че каквото му се е дояло си му го купувала, че си се грижила за него, и си му била подкрепа и опора в най-тежката борба, и в последния си ден е бил с детето си, какво може да направи по-щастлив един човек на смъртно легло?
Не ми се е случвало до сега, преди почти две години изгубих приятел, но близък роднина.. да не чува дявол, родителите ми са здрави, прави, не мога да си представя какво ще е без тях или без брат ми.. всичко би изгубило смисъл......
Ти бъди силна! Въпреки всичко се дръж!
Никога няма да спре да те боли, знам..
Всичко ще се нареди
Сега бъди повече до майка си, на нея също не и е леко в този момент, не си могла да кажеш на баща си че го обичаш, но сега си вземи поука..
"Whenever someone smiles at me, all I see is a chimpanzee begging for its life."
Моите съболезнования.
Смърт. Дума притежаваща голям брой значения, можеби няма нищо по-естествено от нея, присъща е за всичко живо, определено най-неизвестната и мистериозна част от живота. Когато обаче, смъртта се срещне с любовта, думите губят смисъла, а хората свободата си.
Да се бориш със чувствата от загубата на даден обект, когото oбичаш, е едно от нещата, с които човек и да не иска, рано или късно се среща. В тези времена на отчаяние, мозъкът ни се превърща в опустошителен враг, способен да съсипе не само нашия живот, а и на други, близки за нас хора. Не бива да му се подчиняваш, но не забравяй, че той също така е и най-силното оръжие с което разполагаш. Каквото и да правиш, болката и скръбта никога няма да бъдат изтрити, те са белег. Белег породен от времето, присъщ само за истинската oбич. Онова в което сме напълно сигурни, никога не е вярно. В това се крие фаталността на вярата, такъв е урокът, който ни дава любовта. Гордей се с тези, които си загубил, не спирай да ги обичаш и мислиш за тях, защото никой НЕ МОЖЕ да ти отнеме едно нещо - спомените. Мисли за всичко, което помниш, всеки един миг, всяко едно докосване, миналото е твоята опора, тя никога не ще те остави. В тези трагични моменти, няма място за самообвинение. Опрощението дава не свещенникът, а самата изповед.
Опитите да пренебрегнеш страха, са неуспешена намеса в законите на природата. Тук важното е да знаеш от кое не трябва да се страхуваш. Смъртта е жесток учител. Най-силна е тогава, когато е неочаквана. Когато загубиш нещо, което не може да се замени, отчаянието е толкова силно, всякаш броя на сълзите стичащи се по невинното ти лице надвишава звездите в небето. Няма нормален човек, който да не се пречупи от загубата. Трябва да знаеш, че живота ти никога няма да бъде същия, а колко по-различен ще е, до огромна степен зависи от теб. Най-голямата грешка е, да паднеш духом. Първата необходимост е общуването, а най-мощната сила е вярата. Не губи надежда, няма безнадеждна ситуация, зависи в какво се вкопчиш- в живота или в смъртта. Учете се на живот, още сте млади.
И аз съм губил близък и за жалост не един...
Обичайте близките си, те имат нужда от вас.
На мен не ми се е случвало но майката на най-добрата ми приятелка почина преди 2 години в катастрофа.Това беше ...... най лошия период в живота ми.Гледах най-добрата ми приятелка която за 2 часа от най слънчевия човек се превърна в черен облак. Почти 2 месеца не обели и дума отслабна. Това беше момента в които ми идеше да умра защото бях безсилна да направя каквото и да е.
И аз не съм съм му казвала, може би, че го обичам. но наистина дано е знаел, че съм го обичала и ще продължавам да го правя. Иначе наистина и аз съм казвала на майка ми за теб може да не е бил перфектния съпруг, но за мен си беше перфектни баща, моя си тати.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Моите съболезнования!
Да загубиш близък човек е наистина ужасно...Моя дядо почина преди много години (аз бях на 6г. ). За жалост дори не го помня. Знам само, че беше много висок и едър. Понякога ми става много тъжно, поне лицето му да помнех...
Извинявайте много, не искам да обезличавам ничия болка, понеже съм я изпитала със цялата и тежест.. Само че как можете да сравните смъртта на някоя баба или дядо, когото не помните или пък даже и помните, освен ако не ви е отгледал, не е бил до вас десет-дванайсет-петнайсет години? Освен ако не ви е бил като баща/майка? Светът е рухнал, когато попълвайки докумнети за някъде пишеш "полусирак". Когато не можеш да кажеш "мамо" или "тате", понеже няма на кого. Това е страшното. Не, че казвам, че загубата на баба или дядо не е тежка - загубих дядо ми при много нелепи обостоятелства, заради лекарски грешки и стара апаратура, обаче нищо не може да се сравни с това да я няма майка ти, да я няма баща ти. Да няма на кого да кажеш "мамо" или "татенце". Камо пък котки, кучета и прочее... Имам котка и я обичам страшно много, обаче как можете да сравните смъртта на котката със смъртта на родител на един човек?
Родителите ни са част от живота ни... и в миналото и в бъдещето тяхната роля е главна.
Кой ще ме заведе до олтара на сватбата ми един ден?
Мойте съболезнования на всички
И сестра ми абитюренската я изкара без баща. Нямаше кой да я изпрати. И аз просто незнам как ще се почуствам, така сама. И сестра ми, ако се ожени.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
наще са разведени и аз би трябвало да съм при мама ама тя се ожени пак и отиде на село сега сам при баба ми на града и я виждам само през почивните дни даже и през 2 седмици .. а баща ми вобще .. не мога да кажа че ми липсват защото дори и да са далеч знам че са там и като отида ще ги видя гигорно това ме крепи
моите съболезнования на всички незнам какво ще правя ако ми се случи само като си го помисля и почвам да плачаа много
______________________________
Обичам те !
Много съжалявам
.. Бубо, бубо да не стане грубо ? .. Бубаа лази да не те прегазии !? [ musicc ]
Мисля че става по-зле, защото вече осъзнавам, че ми липсва... и че наистина няма да се върне. В депресия съм
Едно момиче каза, че смъртта на баба или дядо не може да се сравнява със смъртта на мама или татко. Съгласен съм, макар 1е това не означава, че няма да ти е мъчно и да ти е адски кофти.
@ sexita
Предполагам, че все повече ще осъзнаваш колко ти липсва.... Но някак с трябва да го преодолееш, понеже това ти съсипва живота, а той не би искал това нещо да се случи. Хубаво е да имаш близки хора, които да ти помогнат, ние няма как да го направим. Говори с тях и им кажи какво чувстваш и те ще се опитат ад ти помогнат..
Lexynnka
Моите съболезнования.
Това, което губим за миг не може да ни го върне и вечността! . .
Аз всеки ден осъзнавам, че ми липсва. Болката рано или късно отминава, но белега които остава случилото се остава. Малко или много, от една или друга страна, все нещо ще ти напомня.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
О ,моите съболезнования на всички.
Много неприятни случки ; ( ..
Аз съм кръстена на дядо си ..
Той е починал много млад на 36-7-8 мисля ,също от рак ..
Баща ми и чичо ми са останали само с майка си били са на 7 и 10 години.
На мен ми е много гадно и доста съм плакала ..
Все пак ми е дядо и още повече съм кръстена на него ,а аз дори не го познавам ..
Мисля ,че най-големият ми страх е смъртта (моята и на близките) .
Аз когато изчетох това,което всички са споделили ..направо се разплаках и още не мога да спра сълзите си
Моите съболезнования на всички
Моите съболезнования!
`only God can judge me!
`..Не съжелявам за хората от моето минало... Има причина да не са в моето бъдеще!!
И моят баща умира от рак. Лекарите му дават живот горе долу до рожденния му ден.
Той е най-ценното ми нещо и не мога все още да си представя, че ще го изгубя.
Когато ми каза, че има рак и умира аз изобщо не осъзнах, че той наистина ще умре. Някакси се вцепених, за секунда се затворих в себе си и не чувах нищо...казах просто... "ок". И това беше. Не можех да повярвам, че той ще умре и все още не го осъзнавам наистина и откразвам да го призная.
Един ден се случи да получи пристъп и само аз и гаджето бяхме у нас. Преди това се бяхме скарали с баща ми за първи път и аз се разплаках и се затворих в стаята си. Татко дойде до стаята ми и ми махна през стаклото да дойда при него. Радвам се, че в този момент отидох, а не се заинатих, понеже беше получил пристъп у трябваше някой да му стегне ръката, за да си бие инжекцията иначето умира. Едва в този момент, когато той едва едва се държеше, целия облян в кръв...чак тогава осъзнах, че ще го загубя.Прегърнах беща ми, който трепереше от страх и му казах, че го обичам. Сложих го да си легне и отидох в стаята си, където се гушнах в гаджето ми и просто не можах да сдържа сълзите си, колкото и да ми се искаше. Тъжно е, когато някой губи един от най-близките си хора на този свят, но няма начин.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
