Загуба на родител... :(

[cyclops]

Случи ми се същото преди 4 години, дори "сбогом" не казах, а мама не ме пусна на погребението, което е едно от нещата, за които съжалявам в тоя живот. Ден след рождения ми ден. Тепърва ще осъзнаваш какво си загубила. Съболезнования.

П.П.: Хора, да загубиш родител не е като да загубиш баба или дядо, каквото и да си говорим. Двамата ми дядовци и едната ми баба починаха в период от 3 години, но да почине родител е милиарди пъти по-тежко.

И мен не ме пуснаха на погребенията и това е голяма грешка...сега не мога да отида дори на гроба. Всеки ден си мисля как е трябвало да съм там.

[m0n4yyy]

Много съжалявам за всички, претърпяли тази жестока загуба. Аз в този случай нямам право на глас, защото не ми се е случвало подобно нещо и се моля на Господ да не ми се случи в близко и далечно бъдеще. Единственото, което ще ти кажа, че баща ти в момента е на едно много по- добро място и той ВИНАГИ ще е с теб. Той те чува, вижда и се грижи за теб, но ти просто не го виждаш .. едва ли това, което ти казвам те утешава, но ако се опиташ да приемеш факта, че той е с теб, но просто ти не го забелязваш, и че винаги можеш да поговориш с него и той ще те чуе, мисля, че ще ти е много по- лесно занапред. В този случай думите са излишни, но искрено се надявам да съм помогнала поне малко.

[angelofparadise66]

моите съболезнования... живота не е розов, случват се такива неща.. преди 2 месеца и нещо загубих вуйчо си и той беше колкото баща ти. Почина от левкемия.. той ми беше адски близък, винаги ме разбираше и подкрепяше в трудни моменти. Още не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя повече,няма да го прегърна, няма да го целуна... но той не е първия, нито последния, който ще почине на такава възраст. Така че главата горе и гледай напред. Живота продължава..

[sToyAncHo]

Моите съболезнования...аз си помням,че сънувах,че баща ми е починал и ревах цял ден (незнам защо) просто това е човека,който обичам най-много.Наистина много обичам този човек и все пак съм момче разревах се от един сън...трябва ти подкрепа и психолог посети психолога 3 дни по час-час и половина така той ще ти помогне да преодолееш стреса надявам се \/

[PurpleSand]

На 4-тата страница спрях да чета ...
Сетих се за баба ми ,която почина миналата година .. Много я обичах.И винаги ще е така. Все още не мога да повярвам,че като си отида на село тя няма да излезе от вкъщи,да ме прегърне,да поздрави мен и родителите ми. Много ми липсва.
Когато беше в болницата нямах сили да отида да я вида. Отидох на 4тия ден,но се разтреперих цялата,краката ми изтръпнаха,стана ми лошо и не можех да мръдна от мястото си и майка ми каза да се прибера. Ужасно много съжалявам за това. Толкова исках да отида да я видя.. тя също да ме види. Нямах сили просто ... Толкова много съжалявам
Винаги ще я помна как се усмихва ..
Как искам да върна дните ..

[cyclops]

Всъщност е много тъжно, че толкова други тийнове са писали тук. Аз мислих , че съм едва ли не единствена, защото моите приятели нямат такива проблеми. Но ето, че не е така...

[rebeccaa]

Мойте съболезнования на всички...

Знам какво е да загубиш близък човек.Докато четях вашите постове ми се насълзиха очите..Миналата година 15 Юли .. най - гадната дата в живота ми.Бях във нас, дядо ми едвам дишаше вече даваше последните си издихания.Последните му думи бяха моето име и на сестра ми.Издъхна в ръцете на баба ми.Пред погледа ми.Тогава сякаш нещо в мен се счупи.Излязох навънка започнах да викам да крещя, да се тръшкам.Неможех да осъзная, че това е станало, неможех да го преживея и все още немога.Тогава легнах до него и го гушнах.Започнах да плача.Майка ми, сестра ми, баба ми, всички.На погребението го целунах по челото с надеждата да се събуди и да ме прегърне.Много често се сещам за него.Сънувам го (което е нормално).Липсват ми пътите когато ми даваше пари, за каквото поискам.Когато ме гушкаше и се правехме на нинджи.Когато ми се караше и въпреки това показваше колко обича и мен, и сестра ми.Беше ми като втори баща, защото майка ми и баща ми са разведени.Неможех да го осъзная..



Тази година 2010 25 февруари..
Пра баба ми си отиде .. беше катастрофално.Незнаех какво става.Защо се случва точно на мен.Тогава вуйчо ми беше в болница и трябваше спешно да му се прелее кръв.Незнаех какво да првя.Всички бяхме изпаднали в шок.Не пожелавам това да се случи дори на най-големият ми враг.Когато това стане, когато любим твой близък, най-скъп човек си отиде нещо в теб се разпада.Сякаш нещо в теб умира..Смъртта е най-лошото нещо, но въпреки това трябва да продължаваме напред.



П.С - поздравявам всички с песента на Mariah Carey - Bye Bye.

[BiGBaDWolF]

съжалявам ужасно много

[JustAngel]

Ужасно много съжалявам,мила Една моя приятелка е с подобен случай.Нейната майка почина, когато тя беше едва на 12 Много трудно го преживя..ако изобщо го е преживяла де .. И почина една седмица,преди момичето да навърши 13 Колко жестоко.На никого не пожелавам таква съдба

[princesss8]

Не съм губила родител, нито баба и дядо! За моя радост и мама и тати и бабите и дядовците са до мен .. но просто незнам какво ще правя ако загубя накой от тях.. като четях сълзите ми вървяха, вървят и още.. искленни съболезнования на всики, загубили близки

[magince]

Прочетох цялата тема и очите ми не спряха да сълзят

Незнам какво ще правя ако загубя някой от родителите си.
Макар че често се ядосвам с тях обичам ги повече от всичко...

Моите съболезнования

[Anonimen00]

запомни го само с хубавите моменти . Дядо ми почина преди 7 месеца , винаги ще помня как ходехме за риба и ме учеше да псувам . Беше супер готин

[tarlyo]

Не съм губил родител, не искам и да губя. Съжалявам за всички изгубили родителите си. Но никога не съм имал дядо, и двамата са починали преди раждането ми.

[DarkGirll]

Мойте съболезнования на всички...

[Vasoto129]

съжалявам за баща ти колкото и банално да звучи живота продължава и той не би искал да се затваряш и да ти е гадно 100% би искал да си живееш живота дано се оправиш

[sexita]

След 2 месеца ще стане година от смъртта му.
Не олеква... просто свикваш.
Свикваш и продължаваш да живееш в сивото ежедневие, но ВИНАГИ, ВИНАГИ, когато нещо ти напомни за него се сриваш тотално! Това е същинската болка, която никога не отминава.
Вчера в автобуса пред мен седна един човек, който имаше същата коса като на тате, същия беше в гръб, изстрелях се на първата възможна спирка и се прибрах пеша до нас, плачейки...

[DaVinciCode]

Баща ти сигурно е бил страхотен,но я си помисли , той би ли искал ти да плачеш да него и да ти е непрекъснато тъжно?Всеки родител иска най-доброто за децата си,да станат нещо,да станат хора.Баща ти би искал да продължиш напред ,да станеш нещо в живота и да си щастлива,а не да тъгуваш по него.Пък и не се знае сега къде е.

[FernandoTorresIkerCasilla]

Когато прочетох темата, очите ми се насълзиха! Боже не мога да повярвам как хората просто си отиват! Понякога не е честно! Съжалявам за баща ти! Разбирам че си го обичала много, но не бива да се съсипваш заради смъртта му! Започни да излизаш, да гледаш комедии, отиди на психолог .. На една моя далечна братовчедка .. Ами майка и почина, и от терасата я гледах как плаче зад блока ми, и как всички бяха около нея .. Не можех да повярвам че тя е починала! :X След това вечерта, видях отново от терасата, как тя си стои там с някакви момичета, а някакви момчета носеха много алкохол .. Изглежда се е напила. Но според мен пиенето не е решение .. :X Бъди силна! Не се изкушавай пред наркотици и т.н. ;] Продължавай напред! Ще свикнеш с това че го няма, но споменът и болката завинаги ще са с теб! Такова събитие оставя белег за цял живот! Свиква се - но не се забравя! Не се съсипвай! Това е моят съвет. ;]

[D3NG3rZ0N3]

Ами да, приживял съм такова нещо... ако искаш да си поговориш с някой пиши на ли4ни, че не мисля че тука е най подходящото място.

[kokosety]

Мойте най-големи съболезнования!!! Също и на другите, който са писали в темата за това как са изгубили близък човек!!!

Знам, какво е баща си не познавам не помня лицето му нищо държал се е много лошо със майка ми и тя го е оставила дори не ни е потърсил на раждането ми не мисля че е присъствал и не се обаждал знам че през 2005 е починал не сме ходили в болницата само помня че мама на Велик- ден ми каза. Не знам нищо за него, нито кога е роден нищичко!!! Не познавам и никой по негова линия, но в момента имам 2 баща, който ме е отгледал и много го обичам и дори не мога и да си помисля че може да го загубя!!!

През 2004 загубих дядо си същност дори не ми е истински дядо но съм кръстена на него. не помня почти нищо със братовчедка ми на която е истински дядо не ни казаха аз разбрах че става нещо защото всички се бяха наредили около масата но него го нямаше разбрах какво е станало и казах на братовчедка ми която е една година по-малка и тя отиде и пита къде е дядо умрял ли е и майка ми и каза че е на по добро място и т.н. Не помня плаках ли но май не съм не знам зашо не съм осъзнавала но братовчедка ми плака малко

През 2007 пък почина прабаба ми която ме е гледала като малка научи ме да чета на 4 години научи ме на азбуката и така нататък.Деня преди да почине беше много зле викахме линейка правеха нещо там аз гледах а тя се мъчеше на сутринта се събудих бяхме спали в една стая погледнах я тя хъркаше или нещо подобно имаше кръв по устните баба каза че не се събужда и аз си казах ще се събуди после като баба не беше в стаята аз седнах нея и я побутнах но тя не се събуди почнах да и викам събуди се бабо но тя не се будеше после трябваше да тръгна за училище вечерта мен и една съседка ни прибра мама питах я как е баба но тя не отговори мислех че не ме е чула после като се прибрахме тя ми каза аз много плаках но пак не осъзнавах напълно какво съм изгубила братовчедка ми беше там но не плака много прабаб ми умря 2 седмици преди да стане на 100 и знаехме че е от старост докато съм била на училище са викнали лекар и той е казал че и остават няколко часа майка ми и леля ми са били там и майка ми отишла да види прабаба ми обаче тя не дишала вече само няколко минути след като доктора я прегледал била е с отворени очи сякаш е искала да види за последно мама и е чакала само нея със годините еразбирах какво съм изгубила дори мисля че сега ми е много по тъжно отколкото тогава

[KaPrIzZcHeTo]

Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. Даже като пиша това немога да спра да плача. Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея..

[fanpire]

Мойте съболезнования на всички Ужасно съжелявам за загубата на близките ви.

[Sigrina]

Въпреки че всяка дума е безсилна... Искам просто да искажа искрените си съболезнования на всички загубили близките си.
Желая ви да бъдете силни, защото повярвайте ми, нито един от хората, които са си отишли не са искали вие да страдате.

[anonimchetou]

Какво да ти кажа.. Специално аз съм се наживяла на загуби на близки.. Когато бях на 9г. почина майка ми, след няколко години баба и дядо.. и за капак години след това и чичо ми, които беше дошъл на гости от Виетнам и се бяхме видяли за първи път. Дойде жив, а едва ли не го изпратихме в ковчег.Само ще ти кажа ,че времето много помага колкото и банално да звучи. Майка ми никога няма да я забравя, но самата болка малко по малко изчезва и остава само спомена.

[machoka]

Скоро отминаха 3 години от както и моят татко си отиде. Виждали ли сте пряко как умира човек от инфаркт? Защото аз го преживях. Помня кристално ясно онази вечер, в която се събудих от писъците на майка си в съседната стая. Отидох - стоеше до леглото и плачеше и си скубеше косите. Баща ми точно беше навлязъл в последните си 2-3 минути на агония в нашия свят. Очите се бяха изцъклили, излизаше пяна от устата и се задъхваше и целия се тресеше. Цялото лице беше почервеняло-посиняло и с изписан ужас на него. Аз седях в леглото над него и го държах и не знаех какво мога да направя в тия 3 минути, които ми се сториха цяла вечност, в които си отиде в ръцете ми. Най-жесток е момента, в който се отпусне безжизнен в ръцете ти, с все още отворени очи и уста..но вече не диша и се налага да му ги затвориш защото вече си разбрал какво се е случило.
Линейка разбира се дойде след половин час, само за да констатира смъртта. И после последва едно преобличане на трупа от мен, а през устата му течаха слюнка и не знам си още какво..и тялото имаше едни гърчове от време на време, сякаш аха-аха да се надигне.

Ужас.

Нещата не се забравят никога, образите ще изплуват винаги. На всички, които скоро са преживели смърт на близък човек искам да изкажа съболезнования .. и да си представят какво той е искал от тях винаги.. и да се хванат за него и да си го преследват - за да сбъднат мечтата на родителите/роднините си, защото това ще им даде мир и вие самите ще се почувствате по-добре! И си плачете, изплаквайте болката си - това помага.