Загуба на родител... :(

[D3NG3rZ0N3]

Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. Даже като пиша това немога да спра да плача. Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея..

Моята почина на 7.09.2009-та след 3 месечна агония. Легна на легло няколко седмици преди бала ми. Да гледаш близък човек как страда и да не можеш да направиш нищо е убииствено. Никога не съм се чувствал толкова безпомощен, както тогава.

[sexita]

Не мога и да си представя какво си преживял, било е ужасно
Колко много мъка има на този свят, колко ли болка се крие зад лицата на хората с които се разминаваме в ежедневието си.
Браво за куража който ви е изправил пак на крака. Аз никога няма да бъда това, което бях.
Поне за мен този човек е бил огромна част от мен, бил е всеки божи ден покрай мен, понеже не работеше всеки път, когато се събуждах и отивах в трапезарията да закуся го намирах на стола с цигара в ръка и гледащ през прозореца. Всеки божи ден стояхме двамата и гледахме телевизия или ходехме за риба, говорехме си... да, ужасно много се карахме, но това си е нормално за родител и дете.
Сега у нас е тихо и е празно, има снимка със свещичка на неговото място, но него го няма. Никъде не го намирам, на гробът му също нищо не чувствам. Дори не го сънувам вече.
Къщата не е това, което беше, не съм там, ходя да навестявам мама от време на време и сутрин когато се събудя не закусвам.
Това което ми помага е времето и скучното ежедневие, приятелят ми...болката наистина ти става... еднообразна както и животът ти. Свикваш с липсата, или не знам... забравяш за нея. На моменти пак си във филма, плачеш, гледаш в небето с търсещи очи или докосваш нещата му... избърсваш праха от тях.
Гледаш снимки и бършеш сълзи, колко сладко е било времето, когато сте били заедно...

[D3NG3rZ0N3]

Още помня чувството на гняв в себе си. Никога не съм бил толкова изнервен, колкото по онова време...

[OnlyGirl]

-

[SK0RP10N]

Със сигурност загубата на баба/дядо не може да се сравни с тази на родител, но и тя не е лека.
Дете съм на разведени родители.Баща ми живее в Испания, а аз съм тук с майка ми, която пък от своя страна не се интересува изобщо от мен, само съм ѝ виновен, вечно съм сгафил нещо, винаги съм крив. Никога не ме е подкрепяла. Да, но дядо ми нейният баща бе човекът, който стоеше ВИНАГИ зад мен през всичките тези години, изпълнени както с весели, така и с тежки мигове.
Човекът си отиде на този свят на 6 януари тази година, точно ден преди именния ми ден. Обикнал съм го като баща, защото той Е такъв за мен (подчертавам, че все още Е).

Имаше проблеми със сърцето от около 10-11 години насам, но като цяло се крепеше и си живееше спокойно и нормално. Вярно, задъхваше се по-лесно от нормалното, но само в това се изразяваха проблемите.
На нова година вечерта бях при него и баба ми, за да ги видя, преди да ида да посрещна новата година с приятели. Беше се засилил проблемът със задъхването и се измаряше от най-малкото нещо (дори да оправи 1 покривка), но се чувстваше в общи линии добре.
На 4ти януари баба ми ми каза, че е викнала линейка, за да откарат дядо ми в болницата, за да видят защо така се изморява (не е получавал никакви пристъпи, че да е било по спешност, просто го приеха за изследвания).
На 5ти януари бях при него в болницата - говорихме си, смеехме се, той си ходеше из стаята.Да, вярно, пак лесно се задъхваше, но нищо не подсказваше, че ни чака най-лошото. Спомням си, че му казах "лека вечер дядо, утре пак ще мина" и се здрависахме за довиждане, както всеки път когато бях при него.
Така и не дойде утрешният ден, защото в 11:10 по обяд на 6 януари ми звънна телефонът. Беше лелка ми, която не живее в градът и се учудих , защо ми звъни. Тя само каза "Абе, Ивко, искам нещо да ти кажа... Дядо ти почина".От там насетне едни 15-20 минути ми се губят (не съм припаднал, просто съм изключил направо).

Беше ми тежко, на 7 януари вместо да почерпя дядо ми за именния ми ден и да пийнем лимонада, както той обича, трябваше аз да нося ковчега (и дядо вътре), защото нямаше кой друг. Но не ми беше тежко, защото не спирах да мисля за това, което той бе сторил за мен и цялото ни семейство през своя живот.

Благодаря ти дядо, благодаря ти за това че ми даде шанс да се запозная с теб и да бъда твой внук !
Благодаря ти за всичко сторено !
Благодаря ти за това, че ми показа, какво е е чувството да се чувстваш обичан от някого !
Почивай в мир

[sladkatafenka78]

Моите съболезнования на всички,които са загубили родител! Аз самата лично не съм преживяла такава раздяла..Но имам много роднини,които си отидоха.. Единият ми дядо(бащата на майка ми и на леля ми)си е отишъл,когато майка ми е била на 4-5 години и аз никога не съм го виждала.Единствено знам,че аз и сестра ми сме наследили музикалните си таланти от него ;(.Едната ми баба(майката на баща ми) също си е отишла,когато той е бил малък(на 8-9 години).Нея също не съм виждала.Съпругът и(дядо ми),когато се е родила сестра ми,е искал да я кръстят на баба ми.По-късно,когато аз съм се родила и съм била вече на 2-3 години този дядо също е починал. И сега мога да казвам "бабо"на мащехата на баща ми,както и на истинската майка на майка ми(която все още е на този свят за щастие).Загубила съм и 2-3 сестри на баба ми.Също постоянно мисля за починалия вуйчо на мама(не знам какъв ми се пада).Още го помня.Живееше на долния етаж .Помня как с мама често ходехме в апартамента му на гости,седяхме на фотьойлите му и винаги ни черпеше със бонбони 'Сезони'.Бяхме много щастливи с него.Но ето,че когато стана на 70 и няколко години се разболя от рак.Често му ходехме на свиждане в болницата.Беше се научил да пие капучино от машината там.И ето,че след доста време стоене в болницата,ракът го довърши. И на Атанасов ден тази година,с мама седнахме да пийнем по нещо в негова памет(той се казваше Атанас).Тя пи кола,защото той също много обичаше кола.Аз не помня какво пих,но като седнахме на масата и мама каза 'Бог да го прости!' ми идеше да се разплача...

[sladkatafenka78]

Моите съболезнования на всички,които са загубили родител! Аз самата лично не съм преживяла такава раздяла..Но имам много роднини,които си отидоха.. Единият ми дядо(бащата на майка ми и на леля ми)си е отишъл,когато майка ми е била на 4-5 години и аз никога не съм го виждала.Единствено знам,че аз и сестра ми сме наследили музикалните си таланти от него ;(.Едната ми баба(майката на баща ми) също си е отишла,когато той е бил малък(на 8-9 години).Нея също не съм виждала.Съпругът и(дядо ми),когато се е родила сестра ми,е искал да я кръстят на баба ми.По-късно,когато аз съм се родила и съм била вече на 2-3 години този дядо също е починал. И сега мога да казвам "бабо"на мащехата на баща ми,както и на истинската майка на майка ми(която все още е на този свят за щастие).Загубила съм и 2-3 сестри на баба ми.Също постоянно мисля за починалия вуйчо на мама(не знам какъв ми се пада).Още го помня.Живееше на долния етаж .Помня как с мама често ходехме в апартамента му на гости,седяхме на фотьойлите му и винаги ни черпеше със бонбони 'Сезони'.Бяхме много щастливи с него.Но ето,че когато стана на 70 и няколко години се разболя от рак.Често му ходехме на свиждане в болницата.Беше се научил да пие капучино от машината там.И ето,че след доста време стоене в болницата,ракът го довърши. И на Атанасов ден тази година,с мама седнахме да пийнем по нещо в негова памет(той се казваше Атанас).Тя пи кола,защото той също много обичаше кола.Аз не помня какво пих,но като седнахме на масата и мама каза 'Бог да го прости!' ми идеше да се разплача...

[KaPrIzZcHeTo]

Майка ми почина тази година .. и още немога да го осъзная.Липсва ми ужасно много .. искам да я прегърна да си поговорим да усетя присъствието и .. но уви нея я няма.Незнам как ще се справя без нея просто това е най-лошото нещо което може да се случи на един тинейджър загубата на родител .. и то на майката.Като се сетя ,че нея я няма просто едвам си спирам сълзите много ме боли от това че я няма вече. Даже като пиша това немога да спра да плача. Тя ми беше най-голяма упора в живота помагаше ми за всичко ,а сега просто я няма.Дано един ден успея да го приживея..

Моята почина на 7.09.2009-та след 3 месечна агония. Легна на легло няколко седмици преди бала ми. Да гледаш близък човек как страда и да не можеш да направиш нищо е убииствено. Никога не съм се чувствал толкова безпомощен, както тогава.

и аз бях като теб .. да гледаш майка ти как си отива и да не можеж да направиш нищо това е убииствено наистина ..

[bunnyx3]

Моите съболезнования!
И аз съм преживяла много тежки моменти... в период от 2 години изгубих много скъпи за мен хора... първо си отиде свако ми, разболя се.. след смъртта му си отиде леля ми.. ах, колко я обичах, и колко ми липсва! след това си отиде и другия ми свако.. разболя се от страшна болест а когато една вечер баща ми не се прибра до късно, питах майка ми какво се е случило, защо не се връща.. накрая ми каза... чичо ми беше починал тогава цялата омекнах! Просто не го очаквах, а го обичах страшно много! баща ми го преживя много зле.. отслабна много, все пак той му беше брат .. наистина много, много съжалявам! Дано успеете да преодолеете трудностите! Искренно ви го пожелавам, а знам, че не е лесно! Няма нищо по-лошо, от загубата на родител!