Сърце на клечка носиш,
кърви и капе,
боли и щипе,
вече няма ципче, емоцийте ти да прещипе.
С металното си лице се разхождаш,
не познава то ни усмивка, ни сълза..
кажи, защо ли е така?
Малко е и е писано преди известно време, намерих го и реших да го пост-на.