Пак съм аз и пак иде реч за любимия ми приятел..
В последната седмица вижданията ни се разпределиха до 30 мин на ден по никое време,през тези 30 мин ако аз не отида да го гушна,целуна или изобщо да направя какъвто и да било жест той няма да направи нищо, ако изобщо ми говори е с досада или с 2 думи - вижда ми се отдалечен, сякаш за него съм някаква лепка с която е задължен да излиза. Дотук са ясни нещата, сложното идва оттам, че поне 3 пъти за 1 седмица ми каза, че ме обича. Как става тоя номер бе,как ... знам, че правилното решение е да го оставя, но чувствата не ми позволяват(боже мразя да се чувствам слаба)..

На всичкото отгоре днес като му се обадих и го питах какво ще прави по-късно, каза че ще излиза с "една приятелка", нека си излиза, няма проблем, но го познавам достатъчно - адски лесен е. Момичето да му каже че е сладък ще й се нахвърли и изобщо няма и да се замисли кого е обичал до оня ден......


Според вас имам ли право да съм на тръни и как бихте постъпили вие в тази ситуация?