Не,на мен не ми тежи да отида и да му кажа "това беше", тежат ми моментите след това.. вече сме късали няколко пъти, но пак сме се събирали и открито сме затвърждавали,че не можем един без друг.. или айде,не че не можем,НЕ ИСКАМЕ.
Положението е - не мога с теб,ма не мога и без теб ... ако се разделим окончателно просто няма да издържа на гледката да го видя с друга, да знам, че същите неща, които са ме трогвали до плач, ще ги казва и на нея, да знам, че ще изхвърли моите снимки и на тяхно място ще сложи нейните..примерно... наречете го чувство за притежание, и такова може да е. Не искам да го оставям, искам да си е само мой!
И всъщност, дотолкова ме е ПРЕВЗЕЛ, не просто влязъл под кожата, че отказвам на перфектното момче, заради обичта си към най-неперфектния.. другото момче би ми направило живота рай, но не го искам ..

чувствам се безпомощна