така...малко ъпдейт по темата...

след последния път когато излязох с нея(което беше деня преди да пусна темата...) някак не е същата и почти не ми говори...игнорира ме и като че ли ми се сърди за нещо(не бяхме само двамата защото в последния момент се присъедини един приятел...в един покъсен етап от вечерта ние двамата с него започнахме да говорим с нея за нея...всмисъл...аз споменах че тя е интересна с това че никога човек не може да предположи моментната и реакция а той ме допъллваше...стана въпрос чв тя има склонност да изоставя неща и хора които вече не са и интересни и така...дръпнахме и един анализ в общи линии...но не сме били нито груби нито сме прекалявали...просто си споделяхме как я виждаме като човек и тя като че ли нямаше нишо против и й беше интересно...но в един момент просто рязко спря както си ходихме тримата и си замина...)...на практика няма за какво но това не е важно сега...
та оттогава не се е обаждала...не ми отговаря на смс-ите и най-общо казано ме игнорира...
важно е да се спомене че пича с когото я видях на нова година(и с когото ходиха...в продължение на цели 2 седмици след това...защото той учи в София и си идва в града само за ваканциите...) си беше в града за през ваканцията и те са излизали 2 дни след като е излязла с мен...може и това да има нещо общо с пълната загуба на интерес...

обаче някакси вече и отношението ми се промени...някакси ми омръзна всеки оът когато тя изпадне в подобно настроение(не се случва за пръв път...обикновено казва че е от напрежението покрай многото неща и хора на които трябва да обръща внимание...) аз да правя всичко възможно само и само тя да разбере нещата по начина по който е било предвидено да ги разбере а не по начина по който принципно го прави...защодо-да-тя има неоспоримо нестандартно мислене но това по някога и пречи...просто тяв се старае да приема всичко по различен начин...винаги упорито търси 'другата' гледна точка винаги гледа да не попада в стандартните рамки на мислене...
друг е въпроса че живее във...книга...мислех да кажа 'филм' ама първо израза е изтъркан и би загубил смисъла си в контекста и второ тя чете в пъти повече отколкото гледа филми(друг факт който ни сближава доста тъй като аз съшо обичам да чета макар че рядко го правя напоследък...и май само с книжки на Тери Пратчет...а и покрай книгите е придобила изказ достоен за уважние и способност да говори толкова увлекателно и убедително че дори ида греши би убедила човека отсрща в собствената си правота...освен ако човека отсреща не е също толкова убеден в своята разбира се...)...в смисъл...мисля че до някаква степен се отъждествява с някакъв събирателен образ на свои любимми героини от книги и се старае да пречупи живота си през такава призма че да изглежда че преживяванията и са сходни с тези за които чете...сякаш реалността не е достатъчно интересна за да се приема такава каквато е...
и в един момент когато нещо не съвпада със сюжета на който се е надявала тя просто...се цупи...
не знам...колкото и да е различна тя си остава момиче на 16 и малко или много нормалните капризи и цупене по неизпълнени мечти или такива които са се оказали неизпълними не са и чужди...

както и да е аз мисля че е време да спра да бъда човека който с цената на собственото си нещастие и загубено време да намества нещата така че на нея да и харесват и малко или много да се оттърся от представата че имам шансове за някакво бъдеще с нея...поне не и на този етап...мисля че трябва да я освободя малко от присъствието си и да я оставя да продължи напред както тя сама си е решила...
няма да е лошо аз също да си продължа напред...просто да не се съсредоточавам в това да и направя впечатление или да и доказвам неща които на практика съм доказал и преди и които нея вече не я вълнуват...
явно е била напълно убедена в думите си когато след като скъсахме ми каза че за нея всичко мжду нас е минало и то окончателно и безвъзвратно и всякакви опити от моя страна да променя това биха били безсмислени...или дори и да не е била категорична в момента когато го е казвала явно с времето е придобила пълна увереност в думите си и в крайна сметка единствения извод е че една година и малко повече от месец аз съм се заблуждавал и...съм си мечтал...но все пак осъзнаването на тези неща действа доста ободряващо и благодаря на всички които писаха в тази тема досега за адекватните съвети и мнения и за това че въпреки че можеха да се разграничат два варианта за действия според съветите които ми давахте мисля че и двата бяха адекватни...но просто предпочетох да прекратя това коео ме измъчваше толкова време тъй като единствения резултат щеше да е продължаване на тая история което не би било нито приятно нито смислено...
а за хората които ме посъветваха да действам и да й кажа всичко-не съм се отказал...на практика ако беше отказ трябваше да има от какво да се отказвам...ако се бях отказал щеше да е от някаква любов която поне е имала някакъв шанс за съществуване...а в този случай такава нямаше...тъй че не съм се отказал тъй като просто нямаше от какво...

нека темата си продължи тъй като мисля че има още какво да се обсъжда...предполагам(и се надявам де...) че някои от вас имат мнение по темата и може да продължим да си говорим(честно казано казах последните неща тъй като хората писали коментари досега бяха наистина мили и ми хареса начина по който говорят(и се надявам да продължаваме да си говорим така...)...радвам се че в темата нямаше прекалено груби и олигофренични изцепки които в подобни форуми не липсват...)