о да...всички винаги така казват...хората поставят нещата така че всичко става от самосебе си и някак е невъзможно еди какво си да не се случи стига да спазваш определени правила...

да ама не...

реално нещата са много по-изменчиви...не мисля че неща като 'за всичко си има време' са уместни...

мисля че прекалено дълго чаках някой да ме забележи и очевидно без особен успех...именно това е и проблема който се дискутира в тази тема в последно време...

просто не съм от тези дето един ден просто някое момиче ги забелязва и се влюбва в тях...казвам го защото са ме забелязали адски много момичета и си говоря и се познавам с адски много момичета...и няма нищо...в крайна сметка по пътя на логическото мислене трябва да се приеме че на мен явно нещо ми куца...мъча се само да разбера какво
(не е това че съм прекалено самокритичен защото в крайна сметка не съм толкова тъп че в разговора си с момиче да почна да си изтъквам недостатъците така че да я откажа тотално...)...

а ми е толкова самотно...толкова ми се иска да има момиче за което да мисля...за което да мечтая...което да изпълва съзнанието и сърцето ми с любов при всяка мисъл и при гледката на всичко което би ми напомнило за нея...
момиче с което да искам да си говоря и да съм си близък и с което да ми е приятно...което да ме кара да мечтая за докосването й и което да знам че ме оценява такъв какъвто съм с всичките ми странности и несъвършенства така както бих го правил и аз...
толкова ме боли от тая липса...не знам...много хора искрено се чудят как може толкова да задълбавам в това но при мен нещата стоят така че наистина си боли...просто боли...не е като да се лигавя и да се вкарвам във филми...просто имам нужда да обичам и да бъда обичан...мечтая за това да виждам усмивката или изражението на искрено удовлетврение и радост коогато направя или кажа нещо...просто искам да има момиче което да правя щастливо с любовта си и което да знам че изпитва сходни чувства към мен...не мисля че искам нещо повече от това което всички около мен имат...и не го искам защото другите го имат...просто ме е яд че заобиколен от толкова много хора неоценяващи какви късметлии са бивайки с хора които ги обичат аз единствен стоя сам и гледам отстрани как момчета нагрубяват приятелките си,как момичета плачат защото тяхното момче им е изневерило...слушам как момчета обсъждат коя са минали снощи и как следващата им звъняла по телефона за да се уговорят...и никой не оценява любовта която му се дава или не смее да отдаде сърцето си на някого така че просто да го направи щастлив...фактически всички имат възможността да правят всичко това което аз толкова отчаяно искам да направя и упорито я пропиляват докато аз нямам тази възможност и не мога да направя нищо по въпроса...просто наблюдавам как всички тези чувства от едната стра биват напразни и неразбрани от другата докато си мечтая...да намеря другата страна и за себе си...другата страна която да разбирам и чиито чувства да възприемам и на които да се радвам с цялото си сърце...
...но не...не може...
на мен това не ми е позволяно...
аз мога само да си стоя...сам...и нищо не мога да направя...
...това ме съсипва...