Уличен портрет

"We built this all
our darkest days." Ignite

И сред калта
плисната като
гротескна картина
- на мизерията
на скръбта непопита
от уличните павета;
като сълзите
на хиляди безродни хлапета
там лежи нашата гордост
там лежи и нашата чест.

А контурите й
те просто ужасяват;
резките по майчиното лице
(нововремска Дева Мария)
изкривяват, дерат, разраняват
и сковават сърцето (на)
обществото, което
извърта очи от тежка орисия.

Сред калта,
да, пак и отново там -
захвърлени съдби.
Майки
деца
скитници
безродни
безпаметни
скотове накуп
с нозе
без ръце
чакащи с очи издрани
уличният дъжд -
той ще е проливния им клуп.

Очите на картината
греят с улични светлини
на пламък леден
изкован от
майчина скръб
гаврошово безсилие;
обърнат стоманен гръб
на пореден социален строй,
отказващ сетното усилие.

Ни в религиозните канони
ни в митове легендарни
няма такова пано.
Дори изкривеният Бог
с фалшиви ангели милиони
очите лъжливи забива в пръстта;
срам
позор
от обречеността
в хилядите замръкнали и кални лица.