.
Отговор в тема
Страница 2 от 2 ПървиПърви 12
Резултати от 26 до 29 от общо 29
  1. #26
    Миналата година си съдрах д... така де... да карам колело. По 7-8 мили минимум.. всеки ден, понякога по няколко пъти.
    Сега изообщо не ми липсва това.
    Веднъж се опитах да карам в морската градина... тия хора ми изпилиха нервите, дето щъкат навсякъде, И най-вече по велоалеите, та преустанових опитите си.
    Разорена съм, но щастлива
    Бедна, но мила
    Висока, но здраво стъпила на земята
    Нормална, но обсебена
    Загубена съм, но пълна с надежда.

  2. #27
    Мега фен Аватара на PainMonopoly
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    Аахен
    Мнения
    3 561
    Цитирай Първоначално написано от qsmin
    много обиччам но карам малко щот няма с кого прителките ми нямат колелет...СЪЩАТА Е ИСТОРИЯТА И С РОЛЕРИТЕ......
    За какво ти е да караш с някого?

    Аз най-обичам да си карам сам. Ако карам с някого, или е няква машина и ми изкарва въздуха докато го стигна, или е някъв плужек, който трябва да изчаквам да ме догони. Никога темпото не може да ни съвпадне.

    Освен това винаги се получават разногласия къде да ходим.

    Затова 95% от случаите карам сам. И използвам това време да разпускам и да изпадам в размишления. Сам със себе си.

  3. #28
    Аз лично ако карам някъде,или карам с някои приятел дето не се изсилва напред и после като го питам що се изсилва да ми каже че карал нормално,пък когато карам като него ме пита що се изсилвам,или просто си карам сам,взимам си телефона и слушалките и отивам да карам извън Плевен

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си