Самота
Тъмен плащ покри(ва) земята,
вятър в клоните шепти,
седя сам във тишината //сядам/седя аз
и една сълза блести. //а
Мрак обгърнал е сърцето:
- Защо не идваш ти сега?
Сама се скиташ под небето,
за тебе плаче моята душа...
Ромео и Жулиета
Гасне тъжно денят,
бавно пада нощта
и над целия свят
грее тихо луна. //бих го членувала, заради свои внушения, все пак това са Ромео и Жулиета, а всичко - единствено
О, Ромео, виж, тя спи
и не чува твоя зов.
Спри, отровата хвърли,
не умирай от любов. //100 точки от мен<3
О, зловещ и мрачен миг,
о, нещастен жален вик.
ти, безжалостен кинжал
бързо вземаш своя дял.// тук в момента на писането подхвърлям идеята да пробваш да си запазиш кръстосаната рима, разменяйки редовете, чете се доста добре
А над мрачната земя
плаче скръбно любовта
и в горчивите сълзи
лунна светлина блести...//тук също, макар четиристишието да е изрядно
Любов
В добрите стари времена,
щом царят щерка си зажени,
намират някоя ламя,
да изпитат принцовете смели.//липсата на рима тук дразни; помисли за рима, ще помисля и аз, изскачат ми само тъпотии, от рода на ергени, но вярвам, че ако помислиш, ще си намериш приятна рима. Този стих ти е много добър, надолу прелива в клишето, но приказното начало може да се развие в сюжет, лично аз бих го използвала за нещо такова.
Но сега по цялата земя голяма
лами триглави вече няма,
за да обикнеш някое момче,
послушай своето сърце!
Сърцето лудо щом тупти,
кръвта в него щом заври,
дъхът в гърдите ли замре,
това е твоето момче!
Но за любовта са нужни двама
и очаква те беда голяма,
ако очите му големи
останат слепи, неми.
Но гледа ли те с тих възторг,
удари ли ви силен ток,
хвърчат ли между вас искри
с целувка нежна го дари!
