Трудно ми е да ти взема проблема насериозно с тоя твоя никнейм, но все пак.
От една страна, тая обърканост сигурно наистина е от възрастта и това си е напълно ок. От друга страна, обаче, не всички в дадена възраст решават, че са объркани и че искат да подобрят нещо в себе си, което за последните може да значи две неща:
а) че прекаляват с филмите и се правят на интересни;
б) че действително осъзнават своя реална потребност, защото изпитват последиците от нейното неудовлетворяване.

Вариант б) е винаги впечатляващо да се срещне напоследък. Ако той е факт, бих ти предложил същото, което и Sham - опитвай нови неща, "самопредизвиквай се" постоянно. Поне при мен именно това е, което ме е развило най-много, а не разни книги, който без друго са бози в 90% от случаите. И поне от моя опит, може би най-много развиват (особено като искаш да станеш по-решителен), онези неща, които искат от теб да поемаш отговорност - пред себе си, пред другите.
Защото от малки ни липсва умението да поемаме отговорност, с него си израстваме и това си проличава в много неща, включително и в тези моменти на "обърканост", когато се оказваме неподготвени за пореден път да поемем отговорност за собствените решения, засягащи нас си самите.