Без теб...; загубих и тази "игра"...

[anesen]

Без теб....

Лятото ми се превръща в зима
сърцето ми болезнено кърви
и мъката разбира се я има,
та къде без нея,нали тя
е виновна,че от очите ми вали.

Поглеждам аз към небето
дойде поредния ми празен ден.
Мисля си за мястото,където
осмисли всяка част от мен.

Като всеки ден и този си замина
отмъкна всичко хубаво възможно,
а любовта ти просто ме подмина.
Всичко стана грозно и безкрайно сложно.

И се моля за още нощи
позволяващи ми да се усмихвам,
да вярвам в любовта ни още.
Не желая повече в сълзи да затихвам нощем.

[anesen]

Загубих и тази "игра"...

Направих своята грешка,
не си заслужаваше тя никак,
та заради нея се чувствам
като най-обикновена пешка
в тази тъй проста уж игра.

Но аз не искам да съм слаба
искам да бъда царица,
да мога да правя нещата сама.
Да управлявам живота си,
да бъда по-важна за него сега.

Да помоля за прошка съвсем тихо
и да чуя тъй чаканото-да.
Да се усмихна някак по детски-наивно,
че ще получа капката щастие сега.

Но ми се стоварва цялата мъка,
че съм просто молещата се сама
на някаква безчувствна стена,
която ме поглъща като гладна ламя
и отнема ми от лицето деня.

Всичко става страшно и мрачно
чувам някой тихо да прошепва
като за последно сбогом,
нещото за тази игра най-страшно.

Шах и мат-а сега какво...
Нищо нали... Просто съм победена...
Но за мен не беше обикновена игра...


Чакам коментари

[anesen]

Хей,аз очаквам коментари...Търпя критика...Не е задължително да са положителни коментари...все пак това са поредните ми опити и не парадирам,че са успешни или хубави...

[pri]

На мен лично ми харесват

[iveetyy]

Ами не знам . . нещо изтъркано ми вървят . .
Първото се е получило по-добре от второто *лично мнение*.. и все пак може по-добре.
Някак ми е накъсано ``Загубих и тази игра`` . .

[ANTIHUMAN]

Без теб....

Лятото ми се превръща в зима
сърцето ми болезнено кърви.
Къде е мъката ли? Тук . . .
Разбира се, че накъде без нея
нали тя виновна е, че от очите ми вали.

Позволих си да го оправя малко. Харесва ми само началото.

Да помоля за прошка съвсем тихо
и да чуя онова чакано-да.
Да се усмихна някак по детски-наивно,
че ще си върна радостта, сега.

Това също си позволих да го оправя.
Определено има още какво да се желае. Как да ти кажа, пишеш още ученически стихове.
Първото ти стихотворение: Без теб.... така ме нахъса , но само до тук:

,,Лятото ми се превръща в зима
сърцето ми болезнено кърви
и мъката разбира се я има,
та къде без нея,нали тя
е виновна,че от очите ми вали.''

Надолу не искам да го коментирам, защото бях адски разочарован. Такова силно начало, а увода и края никакви ги няма. Да силното начало е много хубаво, но какво правим нататък?

Второто стихотворение:

,,Направих своята грешка,
не си заслужаваше тя никак,
та заради нея се чувствам
като най-обикновена пешка
в тази тъй проста уж игра. ''

Уточнявай грешката. Всеки стих си има своята история. Защо не я разкажеш?

,,....която ме поглъща като гладна ламя
и отнема ми от лицето деня. ''

Това тук изобщо не ми се връзва с всичко във Загубих и тази "игра"...

Надявам се да станеш по-добра. Просто си кажи, че ще успееш . . . не ни слушай нас .

[anesen]

Благодаря на всички за мненията...осбено на ANTIHUMAN(много изчерпателно и ми помогна...)...очаквам още мнения,а аз ще се опитвам да ставам по-добра

[SmilezZz]

На мен лично първото ми харесва много..Даже мога да кажа,че описва "моментните" ми чувства..
Да,банално е - но наистина е много хубаво..

Докато втората някакси не ми харесва..Някакси любовта не ми се струва като игра,която се губи..Оф,не мога да обясня..

Но съм 100% сигурна,че можеш много,много по-добре..