Понякога се сещам
- и мисля
без нещо да измисля
за нещата,
които всъщност нямахме.
Може би с право.

Понякога,
но само понякога
- усещам
че мислите полегато
вървят в русло
на тонове стакато.
Може би
отново с право.

Но преди
преди ги спирах
както и сега,
предполагам.
Виждам все
как другите
гледат своето там
но от моето няма смисъл
колкото и да съм изписал.

И уморен гледам
това, което те,
другите
вдишвали са тихо
с миниатюрни частици.
И лишавам се от плам
и рисувам,
макар да не мога
- рисувам най-отчаяни скици.


Виж, понякога,
знам, дишам сенки
и ги избълвам отчаян
за да се намеря в света.
За всичко,
което никога нямахме -
прости ми
прости ми, призрак
и загърни сън в съня.