Добър вечер на всички.
Искам да пусна нещо не поради причината, че е хубаво или че имам самочувствието на писател. За пръв път пиша нещо в такава форма,... всъщност за пръв път пиша. Дори не знам как звучи отстрани и колко правила нарушава. На "Вие" съм с ритъм и всякакво чувство за издържаност.
Затова ако някой получи подтик, нека да критикува или оплюва, а много благодарност и ако на някого му се обяснява. Ако ли не, здраве да е.

Свят на безгранична мъка,
на страданието зад завеса,
на изсмукани от пръстите
радост, молитва, заблуда.
Амин.
Театър, елементарна размяна
на маски и чувства, сякаш
на двора детска игра,
змейове, злодеи, принцеси.
Дали?
Борба за нашите ценности,
за мъничка, изблъскана,
за изродена и забравена
точица, частица, прашинка
щастие.
Свят, странна амалгама,
на поета, дето възпява,
на безумеца рисуващ
просякиня, вещица, изкусителка.
Надежда.
Мъчителка, душевен пламък.
Да пребъде последната
болест на Пандора,
вдъхновение, път, самота.
Цяла човешка раса.

/Че не съм творец, ми е ясно. Единственото, което изпитвам, е новозародил се интерес към тази форма за себеизразяване./