Цитирай Първоначално написано от Raybeez
Цитирай Първоначално написано от ionicle
за твое сведение съм на 28. просто пропускам съзнателно момента в които да се превърна в клишето, наречено "отговорен възрастен с три деца, любяща жена и къща в предградието". осъзнаването на нещата, за които говорех, далеч не е само приоритет на teen-четата. дори смея да кажа, че това че съм по-голям, ми дава доста широка гама от знания, които да комбинирам със перцепцията си за тези хора, за които иде реч в тая тема, и да си вадя изводи. но, deep down, всичко е въпрос на възприятие.
Нека си говорим по-открито...

1. Клишето от което бягаш е наложено от американската кино индустрия и аз реално виждам, че в България е валидна - "скъсваш се от бачкане и се прибираш в панелката", но както и да е - няма да се заяждам на дребно по повод на подобни неточности.


За 28 години нямаше ли да е по-редно да си достигнал до извода, че е важно ти самият да си оригинален и интересен човек - така и сам ще си намериш подходящата компания от хора, които ще импонират на съответните духовни търсения и ментални повеи.
Общо взето всички можем да ръсим клишета с приповдигнат тон, но е леко тъжно, че продължавам да чета за хора, които се имат за различни, а ми говорят неща, които съм чувал толкова пъти...
Откритото говорене е мой приоритет, колега. Изобщо не си правя илюзии че съм забавен и оригинален - както казах, аз съм наблюдател. Виждам необикновените, усещам ги отчетливо. Аз самия изобщо не съм такъв. Гледам обективно на себе си, виждам недостатъците си, и ги отбелязвам пред себе си. Друг е въпроса че съм шибан мързел, в повечето случаи без мотивация, и просто не работя по отстраняването им. Четкам егото си, като ги виждам тези недостатъци в себе си, убеждавайки се че мозъка ми е във състояние, в което малко хора са.

Чел си предполагам 1984, та вероятно си запознат със термина "двумисъл". При мен е горе долу същото.

И заеби да не може в България да не си част от клишето което споменах - аз лично съм си намерил начин това да е така. Благодарение на което имам възможност да имам свободно време и да търся себе си. Щото въпреки че понякога се чувствам много истински в усещането за Аз-а си, знам че имам още дълъг път да извървя преди да буда истински щастлив.