Ходя с него от 2 месеца и половина и през това време ми стана ясно,че той не е от момчетата,които си показват чувствата.Има твърд характер,но когато му споделям нещо имам чувстовото,че никога не го приема на сериозно.Аз съм тази,която му казва ''имаш много хубави очи'' или ''харесвам ръцете ти'' ,но той почти никога не ми е казвал нещо подобно.Единствено ''обичам те'' -понякога преди да ми затвори телефона и по скайп или като се видим ,когато трябва да се разделяме.Имам нужда да се почувствам обичана,а не да се чудя дали му стигам,защото когато го питам ''харесвам ли ти'' неговият отговор е ''да бе,супер си си'' и само толкова.Това са думи,които мога да чуя от всеки и много пъти съм му казвала,че има много момчета,които искат да са на негово място.Понякога ми крещи,когато му се сърдя,защото не ми е харесало как разговаря с мен.Много пъти съм му казвала,че училището е важно за мен,а той постоянно ми говори ''ха,как можеш да учиш в такова тъпо училище,като не искаш да правиш контролно избягай и толкова'' -тоест ,казва ми нещо,което вместо да ми помогне,ме кара да затъна и да бягам от часове,примерно.Вчера ми каза,че не съм отделяла достатъчно време да съм с него,а аз му обясних,че в тези 2 месеца и половина почти винаги,когато трябва да се виждам с него след даскало си тръгвам по-рано от часа или лъжа,че съм на рожден ден и си тръгвам по-рано.Дори успеха ми падна от както съм с него,но сякаш,когато му говоря той не ме чува.Не ме допуска до себе си,никога не ми е споделял.Вчера ми направи скандал,че ще правя купон с приятелите си...Тъй като съм му разказвала случки,когато съм се карала с тях и той ги мисли за кретени.''от къде да знам какво можеш да направиш като си в компанията на тия кретени и ще има алкохол'' -така ми каза.Бил се притеснявал за мен,а на мене не ми пукало за него.Развика ми се,че съм си била направила планове за седмицата,а той не бил в тях.Напомних му,че преди да приема да съм с него му казах,че трябва да може едва ли не да прави магии,че да е с мен и че не съм от тези момичета,които са повърхостни.Че искам да ме прави щастлива,а той каза ''добре,ще се променя заради теб'' ,но нищо не стана.Когато му го напомних той каза ''ами много ясно,че няма да се променям'' а по-късно ''оф,добре ме мамка му ше се променя'' и аз му обясних,че не искам да се променя,а че искам да промени отношението си към мен.Казах му,че човек осъзнава какво е имал едва тогава,когато вече го е загубил,а той ме пита дали късам с него.Отговорът ми беше ''от теб зависи'' .Въпреки това той е на мнение,че за нищо на света не би ме оставил и иска да е с мен...Опитах се да не го притискам,за да не се задушава,но не мога повече.Искам да се почувствам обичана.Преди време му подарих картичка с надпис ''обичам те'' ,а когато му я подарих на него му стана неудобно.Въпреки това до сега нищо не ми е взел.Нямам предвид,че трябва да харчи пари за мен,но просто понякога да ми показва,че иска да е с мен.Дори едно цвете да ми откъсне от градината пред блока или да ми каже нещо хубаво.Но не,за него това е педерастия.Аз не искам постоянно да ми подарява скъпи подаръци или нещо такова,но когато обичаш някой,ти се стараеш той да е добре.Опитваш се да го зарадваш винаги,когато можеш.Не искам суха връзка.Единственото,което правим с него е да излизаме и да се шляем някъде из софия или да ходим у нас или в неговия дом за да се натискаме.Не искам да съм част от таква суха връзка.На мнение съм,че всеки заслужава втори шанс,но си мисля,че той няма да осъзнае грешката си нищо,че вчера ми каза ''аз съм виновен,понеже не знам как да се държа с момиче''.