Вечното мълчание

[Elenichkaa]

Из гората самотна жена броди,
ридае и търси утеха за своите несгоди.
Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи.

добро начало...първо е загадъчно и буди интерес.всъшност като се замисля ти нямаш точно определена тема(зададена) и точно в това е ooriginal-а,ако ме разбираш.

Мечтаеше да го срещне.
Онзи, който да посрещне топлите й сълзи.
Как искаше да усети топла целувка,
сетне - утешителна милувка.

тук нещо като чели не пасва..стои като не на място.В смисъл прехода,според мен,не е добър.поработи още.

Но надеждите й останаха напразни,
сърцето и душата й-празни.
Останаха й само недостижимите мечти
и умението вечно да мълчи.

Е, кажете мненията си.

така...предлагам ти да го преработиш и обагатиш.да побликуваш редактираният вариант.мисля,че помогнах достатъчно.все пак идеята трябва да е твоя!