Здравейте, хораа !!

Реших и аз да си излея душата.

Миналата година кандидатствах след 7 клас и ме приеха в училището, в което исках да уча, но в началото изобщо не ми беше лесно. Нямах приятели, не познавах почти никого - обичайното, но за щастие сега (в 9 клас) нещата са малко по-добре. В класа имам две най-добри приятелки. Едната (ще я нарека М.) ми е много близка. Другата (ще я наричам Н.) е много мила и забавна, но е голяма лепка. Всяко междучасие идва при мен, а аз имам нужда да общувам и с други хора от класа. Опитах се да и намекна, че ще е хубаво да общуваме и с другите, а нейният отговор беше: "За кво?!". Някои хора дори ми казват, че Н. се опитва да ме имитира и от време на време наистина забелязвам нещо подобно. М. изобщо не харесва Н. и понякога се карам с нея, защото се държи ужасно с Н. Обичам Н. и искам да бъдем приятелки, но имам чувството, че тя ме задушава, а аз просто искам малко повече свобода. Какво да правя ?