Дръж се на краката си и продължавай напред! Това са просто периоди, които всеки е преживявал. Падаш, ставаш и не спираш да вървиш. Колкото повече преживяваш един и същ момент в мислите си, толкова по-болезнен става той. Забрави за бившия си. Може и да си го върнеш, но какво от това. Вече ти се е изсмял в лицето, а това показва, че хич не му е пукало за чувствата ти. Колкото до момчето, с което тъкмо си ходила, ами направи така, че следващия път да не допускаш същата грешка да тръгнеш с някого, с когото не смяташ да споделиш сърцето си, а просто ползваш, за да забравиш спомена за бившия. Ако ти трябва утеха, а нямаш с кого да споделиш, почни да си пишеш дневник. Ако мисълта, че баща ти е далеч те натъжава, тогава просто отвори семейния албум например и си спомни за хубавите моменти, които сте имали заедно. Ако не се разбираш с майка си, опитвай се понякога да я изслушваш. Това е двустранен процес. Ако я разочароваш постоянно и има за какво, то замисли се защо ти се кара. Едва ли е винаги без повод само, за да си изкара напрежението върху някого, а и то точно на детето си. Почни да гледаш с високо вдигната глава към предизвикателствата, които животът ти предоставя. Всички знаем, че не е леко, но от оплакване полза няма. Така проблемите само се задълбочават. Достатъчно голяма си, за да почнеш да мислиш зряло и да осъзнаеш, че не винаги всичко може да се подреди както и във фантазиите ти. Колкото до приятелите. Ами дистанцирай се от онези, които смяташ, че биха те предали, за да нямаш предатели около себе си. Доверявай се на интуицията си и не допускай хора, които усетиш, че само те използват около себе си. Избирай истинските си приятели според характера им, тоест преценявай дали са силни и не са до теб само, за да се възползват от имиджа, който биха имали ако движат с теб, а дали действително получаваш това, което желаеш от едно приятелство докато си в компанията им.