Здравейте! Моля ви за съвет,защото преживявам наистина труден за мен период. Най-добрата ми приятелка заминава в чужбина няколко дни след като свършим училище,при това завинаги.. Незнам как да го опиша,сигурно ще ме помислите за обратна Просто не мога да ви обесня колко много я обичам ии колко много ще ми липсва.. Освен родителите ми разбира се,тя е най-скъпият ми човек.. Като се сетя за това и ми се доплаква,други приятелки нямам. Имам,но са 2-3 и с нея всичко е по различно,дори да стоим двете и просто да мълчим с нея ми е хубаво. Имам чувството,че никое друго момиче просто не може да я замести. Незнам,сякаш сега се губи смисълът на дните ми.. Може би сега преувеличавам,но така ми се струва.. Та аз сутрин ставам с мисълта за нея ии лягам пак със същата мисъл. Много неща съм правила за нея,както и тя за мене. Да,както всички други приятелки сме се карали естествено,3-4 пъти е било ии жестоко,но все пак сме се сдобрявали. Едното нещо е,че ще ми липсва ужасно много. От друга страна се чувствам безсилна пред това,няма какво да направя. Не мога да повярвам,че след като минахме през толкова неща,т.е- много хора искаха да ни разделят,казваха,че сме адски различни /което си е така/,че такова приятелство неможе да съществува.Още нещо-не съм само аз най-добрата и приятелка,и не с мен прекарва най-много време,но знам,че и тя ме обича. Все пак ние продължавахме,преодолявах е всичко,правехме си компромиси. И след всичко,аз съм безсилна пред това,че тя заминава.. Чувствам се ужасно,не мога да си представя,че например аз ще отида на училище и няма да я видя,всичко ще ми напомня за нея. ;х Въпросите ми са - минавали ли сте през такова нещо,дайте някакъв съвет как да преодолея това чувство,ще намалее ли тъгата с времето..