Здрасти.
Не правя темата, за да търся съвети или помощ. Правя я, за да видя дали има и други, които се чувстват като мен. На 16 съм, за трета година живея на квартира без нашите и имам нещастието да уча в "елитна гимназия". Проблемът ми е, че спрях да ходя на училище. Не защото ме мързи и не защото не ми се учи, а защото чувствам, че училището е една огромна, чудивищна, грандиозна ЗАГУБА НА ВРЕМЕ. Безспорно доброто образование е важно, да, но системата (образователната) е така направена, че ми иде да си блъскам главата в стената. Защо трябва да уча неща, които в момента в който спра да крещя "Иии кой казааа 1...2.." на бала си, ще ги забравя завинаги. Защо трябва да уча неща, които никога няма да ми потрябват, които са ми ужасно безинтересни и които нямат нищо общо с това, с което искам да се занимавам?! Лепят ти някакви смешни цифрички, a.k.a. "оценки", които не означават абсолютно нищо в реалния свят и зад които на практика не стои нищо- никакво по-специално знание или умение, просто 3 часа зубрене на нещо, което не те интересува. Иска ми се като отида на училище да правя това, заради което по начало влязох в тая гимназия- да уча чужди езици, не Биология и Химия и Математика и гадости. Има хора, за които даскалото си е пълен айляк. Ходят, учат и не се замислят много. За съжаление, аз не мога така. Всеки ден, когато съм там, се чудя защо съм там и какво, по дяволите, правя с времето си. Та да писна ми да пиша, по някое време може и да продължа с мрънкането. Хайде сега, кажете- какво е за вас училището? Какъв ви е стимулът да ходите?