Днес една моя приятелка ме покани утре да излезем да се снимаме,да ходим на кафе,да се разхождане някъде до 10:00 вечерта.Аз се съгласих защото ми се излизаше,а и защото тя имаше нужда оттова/проблеми с гаджето/.Та аз и обещах,защото нашите обикновено ме пускат.Та помолих майка ми,тя направи някаква физиономия и каза:ама 22:00 не е ли късно''?
Направо...помолих я веднъж да седя до късно,защото дори и на дискотека не ходя,на кафе 3-4 пъти в месеца,а тя ми вика''10:00 не е ли късно''?Знам че се притеснява но съм ан 15 мамка му...
Вика ми''Ама ти с какво ще се прибереш'' Казах и че бащата на едното момиче ще ме докара донякъде и после ще си дойда сама/той ще ме остави и аз за 10мин ще съм си вкъщи/А тя се обърна и нищо неказа...
Знам че няма как да ми помогнете,но ми е някакси кофти...все едно съм на 5г а не на 15г
П:П-Аз казах е ще се съберем в едно момиче и ще гледаме филм..
Хората са ангели с по едно крило. За да полетят трябва само да се прегърнат.
(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)(*)
Ами щом бащата на едното момиче ще те закара - вашите нямат причина за притеснение особено щом досега са те пускали спокойно.Обясни им по-убедително.Успех и приятно прекарване с приятелчетата :P
"Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най – добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса."
Audrey Hepburn