Хм.. кофти родители имам.
Скоро навърших 15. Дразнят ме ограниченията,които ми се налагат.. по тъмно да си вкъщи,а след 7 и половина вече ми звънят да се прибирам(по това време на годината се стъмва в 9,пък и вечерния час е 10 часа,но се правят на ударени и казват,че не е вярно оО)

Като излизам в събота и неделя ми се бучи,щото трябвало да уча.Ако ме няма повече от 3-4 часа ме гледат накриво едва ли не. Винаги ме питат с кой и къде отивам(нещо,което не мога да приема,че трябва да им казвам!)

Друг лош навик има майка ми да ми казва в последния момент преди да изляза,че не може щото искала да ходим еди-къде-си. А аз винаги съм се уговорила предварително,но явно не се взима под внимание,че и аз имам социални контакти и затова аз никога не съм предупредена,че имам някакво друго задължение.

Това си е голям проблем и сериозна спънка в отношенията ми с приятелите ми понякога,не за друго, а защото се налага да отлагам нещата минути преди уречения час! Да не споменавам колко ми е неудобно да го казвам,защото звучи сякаш родителите ми ме имат за играчка,въпреки че в повечето случаи излизам напук с думите "Съжалявам,не сте ми казали на време. Късно е вече да отлагам.." в повечето случаи обаче с повишен тон..

Как да постигнем консенсус по този въпрос? Подчертавам,че моето мнение не се взима под внимание и в повечето случаи дори не се изслушва. Признавам,че не съм отговорен човек и донякъде съм заслужила по-остро отношение. Но 15 години мисля,че са прилична възраст да ме пускат до 9/9 и 30.. ?

А и не искам да ми се задават въпроси в стил 'къде беше?',просто защото не споделям с тях почти нищо и нямам намерение. Не мисля,че родителите ми са точните хора,на които да споделям лични неща. Попринцип от време на време просто уведомявам за текущите оценки и накъде вървят нещата. Никога не съм обичала разпитите,а и съм човек с характер..