ДНЕВНИК : Как се чувствате? vol. 14

[DevilWish]

Еми бива горе-долу

[soul1199]

ох тая песен ми се наби в главата,6е има цял ден да си я пея

[babity]

Супер изтрещяла съм. Ходи ми се някъде, на няк'во различно място... Единственото, което ме спира е, че каляската е малко болничка. Само т'ва малко ме притеснява, иначе съм готова да скачам и да викам, и да пея, толкова ми е айляк. Определени индивиди продължават да ми правят яко смях. Не стига, че ме търси, да си осигури някой да го чака тука, ами се прави и на голям... Ш' се сбръчкам от толкова забава!

[radeberger]

Без настроение , нещо от вчера ми е едно такова тъпо . Дано скоро се оправи .

[s3xyl0w3]

объркана..

[mArMaLaDkA]

Като петниста хиена. Снощи съм се одраскала супер брутално по лицето, даже и не знам кога е станало, и супер боли. Че и няма прикриване. Заради тая глупост сега социалния ми живот е замрял. Провали ми се излизането за сутринта, за вечерта, дори до магазина не мога да сляза. оО А как умирам за един "Boss" - шоколадов сладолед и дебел пласт глазура от бял шоколад...

[bebe7o]

Мммм добреее. Вечерта ще излизам за едно кафе. Още не съм се изнервила дано да няма и повод поне неска (не че не ми идва да отида и да я набия и все пак..)

[TheBeliever]

Расте ми мъдрец. Иде ми да убия някого. Мисля, че този някого ще бъде сестра ми. Как можа да ме вдигне сутринта и след 15мин да звънне с "Извинявай, объркала съм се" и сега да очаква да й тичам като ми свирне. Не на мене тия.

[danchobg]

[soul1199]

супер съм,радвам се,че се видях с тях,пак старите лафове

[loliii]

Не съм сама, а се чувствам самотна. Като аутсайдер сред тълпа от фенове. Имам нужда от... нз и аз

[DaemonBoy]

Леко уморен, но въпреки това весел! Утре заминавам към Варна и ще видя братовчедка ми

[mynichka]

Леко се ядосах, ама и аз обещавам без да знам, че е сигурно. И така прецаках и себе си.. повече от никого никакви услуги няма да искам.

[VerryBerry]

честно казано,чувствам се като последния идиот

[loliii]

http://www.youtube.com/watch?v=DkoeNLuMbcI&feature=av2e

РАЗЦЕПВАМ СЕ

[SummerDream]

ох, изнервено ми е, наще ми придават само излишно напрежение -.-
справих се със задачата да си напъхам багажа във възможно най-големия си куфар и едно малко сакче, герой съм
утрее по тва време ще си се мотая из Созопол ^^

[soul1199]

добре съм

[HardGirl666]

Чувствам се ужасно..вместо да споделяме последните си мигове в приятни чатове и мисли преди той да замине за Холандия..си говорим как всичко зависило от мен,ако не го направя аз,той нямало да ме напусне,как той не е единствения и тем-подобни.Абе,умотана история,гадно ми е .. много.

[inatche]

Днес наистина е най-най-най ужасния ми ден в животааа по-лошо незнам да стане усвен да ме изгонят от вкъщи. И така започвам от сутрента скарах се с една приятелка заради гаджето и... Просто той е с нея ,но не я обича. С него сме като дупе и гащи . Той ми презна,че харесва мен и аз адски мн го харесвам,но не мога да я предам все пак ми е приятелка.Като знам колко е гадно акто те предаде приятел и направо изтръпвам. И така отидох ме двамата с него днеска на кафе ,проста цяла сутрен званях на приятели,но никой от тях не си вдигна телефона. И най-накрая се обадих на него разбира се той веднага се съгласи и излязох ме... Н0о когато тя разбра изби на адскатаа истерия.. Добре оправих ме това.... и продължаман на татък..
Баща ми е шофьор в собствената ни автобусна фирма и кара смени по два пъти на ден. Когато се прибра днес следобед ми каза,че трябва да си поговорим на четери очи. Попитах мама какво стана и тя ми каза,че някой му е казал,че пуша.. Просто изтръпнах... Той е мн сериозен в тва отношение макарче и той и майка пушат по 2 кутий цгари на ден... И ей сега каъо се прибере просто нз.. Какво ще стане
После пак ще ви пиша малко да ви позамая с мойте простотии..
Но няма майтап няма измама много съм претиснена.. Мисля,ч за 1пътв живота си ще имам грим 24/7 лично от нег0о ..

[babity]

Бахти парадокса, както каза братовчед ми. Кола с пълен резервоар и много желание за пътуване, ама 40ст в джоба и чаркалъци по колата, които са на път да се разпаднат... 'Баси тъпото! Всички ходят на палатки, и на мен ми се приходи ПЪК!

[bloodfrozen]

Нещо не ме свърта.

[Lexynnka]

Един непознат човек се появи и зароди в мен семето на надеждата, надеждата, че всичко ще е наред. Сега човекът не мисли за нас и върши работата си, а семенцето бавно ме изяжда. Иска ми се да не му вярвам изцяло, за да не се разочаровам после, но то вече е пуснало дълбоките си корени в душата ми и не ми дава да дишам. Усещам как сърцето ми отново се свива и към очите ми се прокрадват горчиви, но горещи сълзи, които искат да излязат и да оставят на лицето ми белезите на душевната ми болка и самота. Въздъхвам и си спомням за мига, в който се съгласих да изживея всичко това и се примирих със съдбата си. През главата ми бързо преминава мисъл, толкова внезапна и отвратителна... не, аз съм силна, и аз ще успея да избутам тялото, душата и сърцето си до момента, в който всичко все пак ще бъде наред. Тялото би успяло да направи това и само, но не трябва да позволявам на сърцето и душата ми да се изгубят някъде из безкрайния лабиринт и да потънат безвъзвратно във времето. Без тях всичко това няма смисъл, без тях дори живота ми... няма смисъл.


Минаха още няколко мъчителни часа, а нищо не се промени. Той не се появи, а аз така имах нужда от него. Знам, че той не може да дойде, и въпреки всичко сърцето ми го очаква, очаква всеки момент да отвори вратата и да се метне да ме прегръща.. Гледам в неподвижната врата и чувствам как въздухът в стаята ми бързо и сигурно изчезва. Отварям широко вратата с надеждата, че навън е спасението. Още една лъжа, още едно разочарование. Спасение няма. Има само пътеката на съдбата, по която трябва да вървиш, и време, безкрайно много и в същия миг толкова малко време.. Трябваше, трябваше да вървя по моята пътека, но аз се преместих по средата. Първо ходих между пътеките, между неговата и моята, и се лутах безцелно като в тъмна нощ. После все пак намерих пътеката на съдбата, неговата пътека, и реших, че тя ще е и моята. Но когато в един момент на пътеката ни се появи пропаст и той падна в нея, аз се спрях. Аз просто не можех да продължа и да падна, въпреки че духовно отдавна бях паднала в неговия нежен и в същия момент толкова груб и болезнен плен. Времето спря, а аз още гледам вратата. И ето, тя се отваря, но той не е там.. той е далеч, лежи на продъненото легло и мисли за мен. В мислите си ясно виждам картинка как той въздиша и казва, сякаш на себе си, "Ангелче, липсваш ми..." ... Сълзите не искат да ме оставят да изживея дори това спряло време... И спасение няма...

[GossipGirl89]

Горе-долу съм ок.
Орупах цял пакет Зайо Байо с паприка, сега се наливам с вода и се чудя кой филм да си дръпна Гледа ми се нещо свежо и забавно, но няма кой знае какъв избор

[gabi7u]

скуучно ми е.
тея над нас с шибаните им ремонти ме изнервят.
не искам да съм момиче ;/ не може ли тези женски работи да не идват поне лятото

[soul1199]

чакам да стане 10 и 20,че да тръгна за плажа