Засяках се съвсем случайно преди няколко седмици с едно много сладко типче между първия и втория етаж. Слизах си пеша, а той се качваше към у тях си и, естествено, красотата, обаянието и чара му не останаха незабелязани от мен и го спрях да му се представя, ала бала, накрая се оказа, че от една година живее във входа кой да знае
ТА, онзи ден духаше доста силен вятър, бях на терасата, прибирах си прането, обаче се оказа, че чаршафа ми и пантофата са ми хвръкнали през терасата. Надвесих се през терасата и първата ми мисъл беше да ида да си ги потърся от него. Избарах се в едно секси потниче, едни дънки, малко грим и отидох с останалата пантофа в ръка да си търся другата пантофа (която, както разбирате, грам не ме грее, че е хвръкнала).

Беше по-красив и очарователен и от Брат Пит по бельо.
А пък снощи бях с торба боклук в ръка и по домашно облекло когато се засякохме долу на пейката.
Подминах коша за боклук, понеже бях доста въодушевена, че го видях. Хи-хи-хи.

Та така. тамън оня ден мрънках на моите приятелки, че съм забравила кво е тва да харесваш някого и да ти стига само да го видиш, за да ти се оправи настроението.
Ииии, бях разказвала на моята приятелка за него, бяхме двете снощи като да хвърлям боклука и след като го поздравих направихме 4-5 крачки и тя вика тва е съседа,А? Знаеш ли как се усетих-по тембъра на гласа ти когато каза "Здравейте".