Hailie много зависи от конкретния случай.Има хора,които могат да си позволят да оставят детето да живее.Ако имаме достатъчно средства и съм по-голяма с 3-4 години(сега съм почти на 16),хипотетично бих го оставила да живее.Да,голяма част от грижите биха поемали родителите ми,но съгласете се,на колко от вас им се е налагало да стоят цели лета като по-малки на село,защото родителите ви работят или имат друга работа,независимо,че сте били желани деца.Знам,че след време бих си стъпила на краката и бих започнала сама да се грижа за детето,а също така и да се отблагодаря на родителите ми.Има разлика между нежелано дете и такова,което не е гледано и възпитано.Зависи от образованието,разбираният и обичта на семейството,а като тяхно внуче,моите родители не биха го оставили на произвола на съдбата,както и аз.
От друга страна,ако това стане сега,може би бих помислила да го дам на други хора,хора,които не могат да имат свои деца.Семейство,което е опитвало всичко и са решили да осиновят и да дадат шанс на дете,което да обичат и на което да се посветят.На дали такова дете би станало отрепка.
Аборт е най-неприятния вариант,който мисля,че трудно бих избрала в каквато и да е ситуация.Както защото "не съм си понесла последсвията",така и защото усложненията от него биха били необратими.Моите вярвания в 99% от случаите са против аборта.Има такива,като изнасилване или ако детето се установи,че е много болно и ще се роди с големи аномалии etc.Но всички останали,които не са направили нищо,за да го предотвратят нямат кой знае какво оправдание.Щом са били готови да се забавляват,значи са и готови да отгледат едно дете.