
Първоначално написано от
LovelyGirl
Аууу, не предполагах колко може да струва един такъв пръстен.
Добре дошла в отбора

Мисля че вече се поуспокоих малко от малко. Докато по обед бях раздвоен и се чудих дали си заслужаваше всичките тия пари, то сега вече везните се наклониха в посока на пръстена. Все пак малкият шушмингер заслужава най-доброто до което мога да се докопам

Първоначално написано от
doomkillerr
Все пак се увери, че бъдещата госпожа не се страхува от насекоми, пък било то и пеперуди, че да не избяга панически, още преди да е зърнала бижуто!

От пеперуди не се страхува, но от другите насекоми е в потрес

Още е пресен спомена. Стоим в градинката зад офиса, аз обяснявам някаква глупост... пак нещо я смъмрях. И виждам как някаква буболечка я лази по вратлето. Тя телепатично усеща опасността, преди да мога да отреагирам. Тръгва да я маха, почти я улучва, но буболечката губи сцепление с кожата й и полита надолу... в деколтето й. Тя започва да пищи и да подскача в безумен ужас. А аз, като един истински кавалер, я хващам с едната ръка за рамото, да я задържа неподвижна, с другата ръка й бръквам в деколтето и започвам усърдно да ровя за да намеря буболечката

А тя пищи и не спира. Чувам в далечината някаква баба как крещи "Перверзник, да оставиш момичето на мира" и се е засилила към нас, размахвайки бастуна си

В такива напрегнати обстоятелства поставих световен рекорд в уляването на пъргава буболечка в пресечен хълмист терен с дантелени препятствия.
Резервен план... си нямам. Което май не е добре. Нали идеята е тя да се размаже от кеф. Буквално да се разтече и да не е адекватна

Мда, трябва ми резервен план. Някакъв. А пък силно ще се надявам и стискам палци да не опирам до него. Ох, хич не ми е лесно! Пробвах да напиша стихотворение. За всички ще е по-добре никога повече да не споменаваме за това мое начинание. Засекретих плодовете на труда си в кошчето за боклук. Опитвам се да стигна до някакви смислени реплики. Трябва ми минутка монолог преди да се стигне до кулуминацията с отварянето на кутията с пеперудите и пръстена. Нищичко не ми хрувма. Добре де, хрумва ми, ама ми изглежда тъпо, като го погледна отстрани... Май е време за презареждане с папо, преди да продължа да мисля. Айт.