Благодарности на Chacho за полезното мнение!
В началото, в самото начало цялата история бе невинна, свежа, весела, каквото бе очакването ми от страна на "бъдещите ми читатели". Обаче с годините колкото повече излагах позицията си на автор, срещах негативизъм. Повече отколкото бих могла да преглътна. Дори аз самата се събуждам сутрин с мисълта "Ще продължиш ли да се опитваш?" А след това идва и отговора "Да, те ще продължат да не те харесват. И какво от това? Ти така или иначе ще пишеш, защото не можеш друго." Сега, когато пиша пак същата книга, виждам, че съм помрачила историята до колкото мога. Виждам как съм изразила този свой гняв към отирцателните коментари. Съсипах Наташа, съсипах Димитрий - направих ги врагове, както и на себе си. Не можах да спра перото, толкова голяма е обидата ми. В целта си да се докажа и да се харесам, провалих историята си, труда си, мечтите си. Всичко.
Съжалявам. Явно не съм достатъчно силна. Не коментарите, себе си не мога да понасям.