Откакто се разделихме с приятеля ми.. вече почти 2 месеца.. се запознах с доста хора.. но някак си не ги допускам до себе си .. а знам че трябва.. хем ще ми зараснат раните от него , хем ще успея да продължа напред.. ноо нещо всякъш ме дърпа , не ми позволява да бъда друга все още имам чувства към бившия ми , макар и по-слаби, ама ги има. След раздялата ни има доста дни в които спомените не ми дават покой , преди няколко дена пак го сънувах , пак картините бяха пред мен , всякъш седеше до леглото ми , ама уви.. колкото повече се опитвах да го достигна толкова повече той се отдалечаваше.. и да спомените са болезнени , но все още са любими !
Но не мога да живея в миналото.. преди ,май около месец ,се запознах с едно момче .. не мога да твърдя ,че го познавам много добре, но от разговорите ни до сега виждам ,че е доста по-различен от бившия ми , с разбирания допиращи се до мойте , мил , добър,но това което ме притеснява е че милото му държание включва думи, които може да се чуят от всяко момче или мъж.. нищо което да ме грабне , впечатли.. това което ми казва го чувам всеки ден , а и като почне да се лигави доста ме изнервя.. не знам .. не мога да му се доверя поради тва че всички думи и обещания съм ги чувала и от бившия ми и заради него се питам как изобщо ще успея да се доверя на момче отново ??!?!?! и тва ме мъчи , щото стоя и тъпча на едно място .. страх ме е да рискувам , не исам пак да ме наранят.. чудя се дали ще изгубя шанса си или ще е по -добре ако не правя нищо ? оф аве как да му повярвам като не виждам и никакви действия .. омръзна ми само от празни приказки