Пиша си, който желае нека прочете и коментира :)

[dedodekster]

Не съм сигурен дали търся съвет, защото толкова много съм мислил по въпроса(ще го спомена след малко) и съм достигнал до някакво решение, но не знам дали е най-добрия вариант...

Малко предистория: Както можете да се досетите става въпрос за любов или по-скоро липса на такава. Какво имам предвид - с едно момиче бяхме заедно почти две години, в едно даскало, в един клас от един и същи квартал - накратко постоянно заедно. Смея да твърдя, че се изградихме като личности заедно, защото бяхме заедно точно в тези 2-3 години, в които "ставаш човек". В крайна сметка завършихме гимназия и тя замина за Англия, което доведе до края на връзката ни. Това беше повода, а не причината. Имаше доста неща, които куцаха, но с взаимни компромиси решавахме проблемите... до един момент. От този момент нататък компромиси правех основно аз и влагах всичко от себе си за да запазя кораба цял, но - уви - не успях.

Същинската част е следната: Мина вече година и нещо откакто не сме заедно, но когато си дойде в България се виждаме почти всеки ден. Забравих да спомена, че тя си има гадже в момента и тенденцията е да стане доста сериозна връзка. Лошото е, че аз все още имам чувства и не мога да преодолея тази раздяла. Когато се виждаме съм себе си, през останалото време не личи, но аз си знам, че това е само фасада за пред околните - вътрешно всичко е празно, пусто... Другия кофти момент е, че не разсеях впечатлението й , че все още съм най-добрия приятел, човека пред когото може да си каже всичко... и тя го прави, а това се сещате, че не е много приятно за мен самия. Да добавя още нещо след един месец и аз заминавам за Англия, така че ще бъда още по-близо до нея.

ЗНАМ, че не мога да оставя нещата по този начин и според мен има два варианта:

1 - да се опитам да я спечеля отново;
2 - да прекъсна всякакъв контакт с нея;

Първия вариант е най-добрия за мен, но знам, че тя е щастлива в момента
Вторият вариант е този на който съм се спрял като крайно решение на проблема

Ако все пак сте изчели фермана - приемам всякакви коментари, ще се постарая да извлека полза от вашите отговори

Благодаря за отделеното време

[Smrazqvashta]

Аз наистина не знам какво чувстваш или по-точно колко силно е то, но мислиш ли, че ще успееш да спазиш точка 2 ? Това не е толкова лесно, да кажеш "няма да ям едиси какво вече", смисъл това е решение за което се иска наистина твърдост. Не знам дали чувствата в теб няма да напират и да те накарат да "прибягнеш" към точка 1, независимо от последиците от нея.

[bratignat]

Точка - 2. Паднал си. Отупай малко панталоните и ставай. Да пълзиш след нея, няма да ти донесе нищо добро. Това, че си паднал сега ти е донесло опит. А именно, че капитан без моряци е като юнга на руля (казано на твоя моряшки език).

[dedodekster]

Аз наистина не знам какво чувстваш или по-точно колко силно е то, но мислиш ли, че ще успееш да спазиш точка 2 ? Това не е толкова лесно, да кажеш "няма да ям едиси какво вече", смисъл това е решение за което се иска наистина твърдост. Не знам дали чувствата в теб няма да напират и да те накарат да "прибягнеш" към точка 1, независимо от последиците от нея

Доста силни са чувствата ми, но вече месец и нещо успявам да се сдържа и да не "прибягна" до точка 1. И да знам, че се иска твърдост. Ще дам може би не много подходящ пример, но за да тествам волята си спрях цигарите, казах на всеки един от приятелите ми(приятелите са млако, познатите - много) каквото съм мислел в настоящия момент за тях, какво ми е направило впчеатление като правилно, грешно и т.н. Мисля, че ще имам твърдостта да седна да си поговоря с нея и да сложа край на отношенията ни.

Точка - 2. Паднал си. Отупай малко панталоните и ставай. Да пълзиш след нея, няма да ти донесе нищо добро. Това, че си паднал сега ти е донесло опит. А именно, че капитан без моряци е като юнга на руля (казано на твоя моряшки език).

Да, знам, че съм паднал и точно заради това се опитвам да извлека максимално опит и знание, за да избягвам грешките в бъдеще

[Lincheto]

Преди ден - два погледнах една тема за момче и момиче, които са крили чувствата си един от друг и ще си позволя да ти я покажа (даже темата е на първа страница в момента).

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=353858

Мога да те посъветвам да й кажеш, че все още имаш чувства към нея, но без да пречиш на връзката й. Или на кратко тя да вземе решението.

[bratignat]

Ще сядаш с нея да скъсваш отношенията си?!

Това е като с кубинските пури. Опиташ ли ги веднъж, трудно ще спреш да ги желаеш.Но решиш ли, че няма да ги пушиш - спираш. Не им казваш - хей, пурички, повече няма да ви пуша. Същото е и с жените. И тараторът...

[dedodekster]

Ще сядаш с нея да скъсваш отношенията си?!

Това е като с кубинските пури. Опиташ ли ги веднъж, трудно ще спреш да ги желаеш.Но решиш ли, че няма да ги пушиш - спираш. Не им казваш - хей, пурички, повече няма да ви пуша. Същото е и с жените. И тараторът...

Може би изглежда глупаво, но по този начин ще съм спокоен пред себе си, че съм постъпил честно, кавалерски... Смчтам, че го дължа на себе си, не питай, май няма логика, но така го чувствам

[iveetyy]

Преди ден - два погледнах една тема за момче и момиче, които са крили чувствата си един от друг и ще си позволя да ти я покажа (даже темата е на първа страница в момента).

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=353858

Мога да те посъветвам да й кажеш, че все още имаш чувства към нея, но без да пречиш на връзката й. Или на кратко тя да вземе решението.

С това съм съгласна..
Виждам , че имаш воля , защо пък не проведеш есин сериозен разговор (така и така си тръгнал да говорите) с момичето за твоите и нейните чувства ? Пък тя да реши какво иска . И впоследствие от решението й ти реши какво ще бъде най-добре и за теб .

[dedodekster]

Преди ден - два погледнах една тема за момче и момиче, които са крили чувствата си един от друг и ще си позволя да ти я покажа (даже темата е на първа страница в момента).

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=353858

Мога да те посъветвам да й кажеш, че все още имаш чувства към нея, но без да пречиш на връзката й. Или на кратко тя да вземе решението.

С това съм съгласна..
Виждам , че имаш воля , защо пък не проведеш есин сериозен разговор (така и така си тръгнал да говорите) с момичето за твоите и нейните чувства ? Пък тя да реши какво иска . И впоследствие от решението й ти реши какво ще бъде най-добре и за теб .

Мислил съм и този вариант, но май няма смисъл от този разговор, защото я познавам доста добре и знам, че и в момента ме обича, но май само като приятел... Но, благодаря за съвета, пак ще помисля и върху този момент

[Smrazqvashta]

Аз наистина не знам какво чувстваш или по-точно колко силно е то, но мислиш ли, че ще успееш да спазиш точка 2 ? Това не е толкова лесно, да кажеш "няма да ям едиси какво вече", смисъл това е решение за което се иска наистина твърдост. Не знам дали чувствата в теб няма да напират и да те накарат да "прибягнеш" към точка 1, независимо от последиците от нея

Доста силни са чувствата ми, но вече месец и нещо успявам да се сдържа и да не "прибягна" до точка 1. И да знам, че се иска твърдост. Ще дам може би не много подходящ пример, но за да тествам волята си спрях цигарите, казах на всеки един от приятелите ми(приятелите са млако, познатите - много) каквото съм мислел в настоящия момент за тях, какво ми е направило впчеатление като правилно, грешно и т.н. Мисля, че ще имам твърдостта да седна да си поговоря с нея и да сложа край на отношенията ни.

Надявам се да успееш, от опит знам колко е трудно. И предполагам си наясно, че щом това е твоето решение трябва да забравиш за всекидневните ви срещи.

[valdesbg]

Авторе... чудничко наистина

Задълбаваш се прекалено много в теорията и оставяш маймуните да вилнеят из склада с банани.

Кратичко казано - в момента пълзиш солед девойката и се молиш тя да се обърне и да то подаде ръка. същевременно не искаш да се случва, защото не икаш да я нараняваш с всичките глупости, които изписа.

Очакваш отнякъде другаде да дойдат птички, растения, риби, жаби, носорозии и прочее твари в зоопарка ти, защото сега е пусто и празно.

е няма как да дойдат от самосебе си. Ти ще си този, който ги разпредели по клетките. С риск да прозвуча друбо - в момента лежиш в калта и се чудиш защо си паднал. И се чудиш защо все повече и повече потъваш.

Ми братле.. хвани се за лианата до теб, напрегни малко мускулите и се изтегли, после минаваш през близката река, изкъпваш се и чак тогава мислиш защо си се изсулил в калната яма. Макар че лично мен ако питаш - ясно е защо си паднал - щото си се заблеял някъде и не си видял камъка, който те е спънал.

Ако оставиш девойката... нищо няма да се промени в теб и душата ти. Ще си все същия празен зоопарк, само че този път няма да имаш причината за това.

Предлагам ти следното. Хващаш се на работа и каквото имаш неизживяно или непреодоляно.. се справяш с него. След това с широка и ведра усмивка отиваш да стиснеш ръката на момичето и да проведете един приятелски разговор, като хора, които се познават от 4 години. Като по този начин ще докажеш на всички, най-вече на себе си че си се поучил от грешките си.

Няма нужда да анализираш защо си паднал докато затъваш в калта. Това няма да те зиведе напред, нито ще ти помогне. Действай за да се измъкнеш. После ще мислиш.

Успех!

[dedodekster]

Аз наистина не знам какво чувстваш или по-точно колко силно е то, но мислиш ли, че ще успееш да спазиш точка 2 ? Това не е толкова лесно, да кажеш "няма да ям едиси какво вече", смисъл това е решение за което се иска наистина твърдост. Не знам дали чувствата в теб няма да напират и да те накарат да "прибягнеш" към точка 1, независимо от последиците от нея

Доста силни са чувствата ми, но вече месец и нещо успявам да се сдържа и да не "прибягна" до точка 1. И да знам, че се иска твърдост. Ще дам може би не много подходящ пример, но за да тествам волята си спрях цигарите, казах на всеки един от приятелите ми(приятелите са млако, познатите - много) каквото съм мислел в настоящия момент за тях, какво ми е направило впчеатление като правилно, грешно и т.н. Мисля, че ще имам твърдостта да седна да си поговоря с нея и да сложа край на отношенията ни.

Надявам се да успееш, от опит знам колко е трудно. И предполагам си наясно, че щом това е твоето решение трябва да забравиш за всекидневните ви срещи.

Наясно съм, с риск да стана досаден пак ще кажа, че доста съм размишлявал по нощите и това е ,което ще направя. Просто трябваше да го споделя с някой, защото щях да се пръсна от мислене Благодаря за подкрепата

[K_O_L_E_V]

А годинки нещо не видях , а - у ?

[dedodekster]

Авторе... чудничко наистина

Задълбаваш се прекалено много в теорията и оставяш маймуните да вилнеят из склада с банани.

Кратичко казано - в момента пълзиш солед девойката и се молиш тя да се обърне и да то подаде ръка. същевременно не искаш да се случва, защото не икаш да я нараняваш с всичките глупости, които изписа.

Очакваш отнякъде другаде да дойдат птички, растения, риби, жаби, носорозии и прочее твари в зоопарка ти, защото сега е пусто и празно.

е няма как да дойдат от самосебе си. Ти ще си този, който ги разпредели по клетките. С риск да прозвуча друбо - в момента лежиш в калта и се чудиш защо си паднал. И се чудиш защо все повече и повече потъваш.

Ми братле.. хвани се за лианата до теб, напрегни малко мускулите и се изтегли, после минаваш през близката река, изкъпваш се и чак тогава мислиш защо си се изсулил в калната яма. Макар че лично мен ако питаш - ясно е защо си паднал - щото си се заблеял някъде и не си видял камъка, който те е спънал.

Ако оставиш девойката... нищо няма да се промени в теб и душата ти. Ще си все същия празен зоопарк, само че този път няма да имаш причината за това.

Предлагам ти следното. Хващаш се на работа и каквото имаш неизживяно или непреодоляно.. се справяш с него. След това с широка и ведра усмивка отиваш да стиснеш ръката на момичето и да проведете един приятелски разговор, като хора, които се познават от 4 години. Като по този начин ще докажеш на всички, най-вече на себе си че си се поучил от грешките си.

Няма нужда да анализираш защо си паднал докато затъваш в калта. Това няма да те зиведе напред, нито ще ти помогне. Действай за да се измъкнеш. После ще мислиш.

Успех!

Дълбаенето в теорията е генетично заложено(с двама теоретични физици за родители) А, и се познаваме от 6 години

Благодаря за мнението, заслужава внимание това, което казваш. Ще помисля и като го измисля ще пиша пак тук какво в крайна сметка съм решил и направил

[dedodekster]

А годинки нещо не видях , а - у ?

На 19 съм аз, тя на 20, но бяхме в един клас в даскало

[Sofff]

Когато се виждаш с нея тя държи ли се все едно има някакви останали чувства ?
Обича ли сегашния си приятел ?
Ако смяташ, че ще е по - щастлива с теб, пробвай се ... иначе само ще те е яд . В крайна сметка бори се за това, което искаш .
Успех

[justonegirlwithonehope]

А варианта да се опиташ да я забравиш, обмислял ли си го ? Заменял ли си я с друга през тази година и половина ?

[miskaprizZ]

Не мислиш ли че ако сега отидеш при нея само ще я объркаш... Знам че това в момента ти се струва абсурдно ,но тя има така да се каже нов живот ...има приятел...Може би не е честно спрямо нея.... Тя е продължила нейния живот , продалжи и ти своя ....

[WrongLife]

Не съм сигурен дали търся съвет, защото толкова много съм мислил по въпроса(ще го спомена след малко) и съм достигнал до някакво решение, но не знам дали е най-добрия вариант...

Малко предистория: Както можете да се досетите става въпрос за любов или по-скоро липса на такава. Какво имам предвид - с едно момиче бяхме заедно почти две години, в едно даскало, в един клас от един и същи квартал - накратко постоянно заедно. Смея да твърдя, че се изградихме като личности заедно, защото бяхме заедно точно в тези 2-3 години, в които "ставаш човек". В крайна сметка завършихме гимназия и тя замина за Англия, което доведе до края на връзката ни. Това беше повода, а не причината. Имаше доста неща, които куцаха, но с взаимни компромиси решавахме проблемите... до един момент. От този момент нататък компромиси правех основно аз и влагах всичко от себе си за да запазя кораба цял, но - уви - не успях.

Същинската част е следната: Мина вече година и нещо откакто не сме заедно, но когато си дойде в България се виждаме почти всеки ден. Забравих да спомена, че тя си има гадже в момента и тенденцията е да стане доста сериозна връзка. Лошото е, че аз все още имам чувства и не мога да преодолея тази раздяла. Когато се виждаме съм себе си, през останалото време не личи, но аз си знам, че това е само фасада за пред околните - вътрешно всичко е празно, пусто... Другия кофти момент е, че не разсеях впечатлението й , че все още съм най-добрия приятел, човека пред когото може да си каже всичко... и тя го прави, а това се сещате, че не е много приятно за мен самия. Да добавя още нещо след един месец и аз заминавам за Англия, така че ще бъда още по-близо до нея.

ЗНАМ, че не мога да оставя нещата по този начин и според мен има два варианта:

1 - да се опитам да я спечеля отново;
2 - да прекъсна всякакъв контакт с нея;

Първия вариант е най-добрия за мен, но знам, че тя е щастлива в момента
Вторият вариант е този на който съм се спрял като крайно решение на проблема

Ако все пак сте изчели фермана - приемам всякакви коментари, ще се постарая да извлека полза от вашите отговори

Благодаря за отделеното време

Мога ли да ти дам да ми напишеш дипломната работа по литератула..супер богат речник, браво!
По въпроса : bratignat е прав, паднал си ставай и не поглеждай към нещото заради което си паднал.

[dedodekster]

Не съм сигурен дали търся съвет, защото толкова много съм мислил по въпроса(ще го спомена след малко) и съм достигнал до някакво решение, но не знам дали е най-добрия вариант...

Малко предистория: Както можете да се досетите става въпрос за любов или по-скоро липса на такава. Какво имам предвид - с едно момиче бяхме заедно почти две години, в едно даскало, в един клас от един и същи квартал - накратко постоянно заедно. Смея да твърдя, че се изградихме като личности заедно, защото бяхме заедно точно в тези 2-3 години, в които "ставаш човек". В крайна сметка завършихме гимназия и тя замина за Англия, което доведе до края на връзката ни. Това беше повода, а не причината. Имаше доста неща, които куцаха, но с взаимни компромиси решавахме проблемите... до един момент. От този момент нататък компромиси правех основно аз и влагах всичко от себе си за да запазя кораба цял, но - уви - не успях.

Същинската част е следната: Мина вече година и нещо откакто не сме заедно, но когато си дойде в България се виждаме почти всеки ден. Забравих да спомена, че тя си има гадже в момента и тенденцията е да стане доста сериозна връзка. Лошото е, че аз все още имам чувства и не мога да преодолея тази раздяла. Когато се виждаме съм себе си, през останалото време не личи, но аз си знам, че това е само фасада за пред околните - вътрешно всичко е празно, пусто... Другия кофти момент е, че не разсеях впечатлението й , че все още съм най-добрия приятел, човека пред когото може да си каже всичко... и тя го прави, а това се сещате, че не е много приятно за мен самия. Да добавя още нещо след един месец и аз заминавам за Англия, така че ще бъда още по-близо до нея.

ЗНАМ, че не мога да оставя нещата по този начин и според мен има два варианта:

1 - да се опитам да я спечеля отново;
2 - да прекъсна всякакъв контакт с нея;

Първия вариант е най-добрия за мен, но знам, че тя е щастлива в момента
Вторият вариант е този на който съм се спрял като крайно решение на проблема

Ако все пак сте изчели фермана - приемам всякакви коментари, ще се постарая да извлека полза от вашите отговори

Благодаря за отделеното време

Мога ли да ти дам да ми напишеш дипломната работа по литератула..супер богат речник, браво!
По въпроса : bratignat е прав, паднал си ставай и не поглеждай към нещото заради което си паднал.

Благодаря за хубавите думи по повод речника ми. Не съм сигурен доколко е богат, но се старая да се изразя така че да не се получават двусмислици На каква тема е дипломната работа?

По въпроса: това и ще направя, но ще се наложи да изтрая още един месец, после шапка на тояга


justonegirlwithonehope, бил съм и с други момичета след това, но не се получаваше и вината за това е в мен

miskaprizZ, точно това смятам да направя

Благодаря ви за отделеното време и мненията, респективно за помощта