.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 9 от общо 9
  1. #1

    Пубертетни състояния и горна граница

    Пубертетът е доста индивидуален процес за всеки, но на каква възраст горе-долу вече приключва и всички процеси се нормализират?
    Нормално ли е на 17 години(не пуша, не пия и не взимам наркотици, нито имам такова намерение, което държа да подчертая!!), момче, да изпаднеш в състояния на липса на желание за живот, лесна умора, голям мързел и равнодушност към почти всичко, трудно контактен с хора на моменти(при положение, че съм много приказлив, че като се интересувам от много неща и с голямо желание за живот попринцип, в натура)? Дали всичко ще мине с времето или има начин за по-лесно преодоляване на тези състояния веднъж за винаги и какъв е той? Типове, които решат да ми предложат да стана алкохолик или наркоман, призовавам да си замълчат и да не дават мнение!

  2. #2
    Нормално е

  3. #3
    Голям фен Аватара на dimi93
    Регистриран на
    Dec 2008
    Мнения
    648

    Re: Пубертетни състояния и горна граница

    Цитирай Първоначално написано от petrunka
    Пубертетът е доста индивидуален процес за всеки, но на каква възраст горе-долу вече приключва и всички процеси се нормализират?
    Нормално ли е на 17 години(не пуша, не пия и не взимам наркотици, нито имам такова намерение, което държа да подчертая!!), момче, да изпаднеш в състояния на липса на желание за живот, лесна умора, голям мързел и равнодушност към почти всичко, трудно контактен с хора на моменти(при положение, че съм много приказлив, че като се интересувам от много неща и с голямо желание за живот попринцип, в натура)? Дали всичко ще мине с времето или има начин за по-лесно преодоляване на тези състояния веднъж за винаги и какъв е той? Типове, които решат да ми предложат да стана алкохолик или наркоман, призовавам да си замълчат и да не дават мнение!

    Човеко и аз съм така на последак! Също съм на 17! Имам чувството, че все едно съм се наживял, видял съм всичко от живота и повече не ми се живее. Всичко ми е еднообразно и еднакво. Нищо не може да ме изненада... Нищо не ми се прави! По цял ден съм в нас, лежа с лаптопа в леглото и цъкам на пред на зад...
    Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!

  4. #4
    Супер фен Аватара на LipSy
    Регистриран на
    May 2010
    Град
    България
    Мнения
    2 134
    Това е съвсем нормално. Пубертета все някога ще си приключи. Пък и пубертета засяга човек на различна възраст!

  5. #5
    Мега фен Аватара на Claymore
    Регистриран на
    Oct 2009
    Град
    София
    Мнения
    3 194
    Приятелю, това е вроден талант. Жалко, че си го открил по-късно.
    I believe that time destroys everything. You can take one beautiful apple, red. After a while, it becomes shrivelled and full of worms, just like what happens to us.
    -M.B.

  6. #6
    Знам, че обяснявам доста неясно, но нямах в предвид само това дали е нормално. Идеята ми е, че искам да стана по-жизнен, по-приказлив и комуникативен, активен, но съм депресиран и не мога. Искам да изляза от това състояние, защото смятам, че за мен и за моя живот е важно да бъда такъв, какъвто искам..
    Но не искам по никакъв начин да пропивам, пропушвам и взимам наркотици, защото смятам, че това е глупаво и съм убеден, че човек може да живее без тези вещества..

  7. #7
    Голям фен Аватара на n3zabrawiimaa
    Регистриран на
    Jul 2010
    Град
    Щом съм ти в ръцете, ползвай ме ДОКРАЙ! :]
    Мнения
    586
    Лятна преумора?

  8. #8

    Re: Пубертетни състояния и горна граница

    Цитирай Първоначално написано от petrunka
    Пубертетът е доста индивидуален процес за всеки, но на каква възраст горе-долу вече приключва и всички процеси се нормализират?
    Нормално ли е на 17 години(не пуша, не пия и не взимам наркотици, нито имам такова намерение, което държа да подчертая!!), момче, да изпаднеш в състояния на липса на желание за живот, лесна умора, голям мързел и равнодушност към почти всичко, трудно контактен с хора на моменти(при положение, че съм много приказлив, че като се интересувам от много неща и с голямо желание за живот попринцип, в натура)? Дали всичко ще мине с времето или има начин за по-лесно преодоляване на тези състояния веднъж за винаги и какъв е той? Типове, които решат да ми предложат да стана алкохолик или наркоман, призовавам да си замълчат и да не дават мнение!
    И аз съм така! Същото чувство имам- че съм се наживял. И като говоря с някой, просто не знам какво да му кажа, запирам се и не мога да продължа! Чувствам липсата на тема на разговор и се побърквам!! Не ми казвайте, че това е нормално, защото моите връстници си говорят и още как!

  9. #9
    Супер фен Аватара на slicky
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    1 389
    Цитирай Първоначално написано от Claymore
    Приятелю, това е вроден талант. Жалко, че си го открил по-късно.
    Мързелът е качество само на богоравните

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си