- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Пубертетни състояния и горна граница
Пубертетът е доста индивидуален процес за всеки, но на каква възраст горе-долу вече приключва и всички процеси се нормализират?
Нормално ли е на 17 години(не пуша, не пия и не взимам наркотици, нито имам такова намерение, което държа да подчертая!!), момче, да изпаднеш в състояния на липса на желание за живот, лесна умора, голям мързел и равнодушност към почти всичко, трудно контактен с хора на моменти(при положение, че съм много приказлив, че като се интересувам от много неща и с голямо желание за живот попринцип, в натура)? Дали всичко ще мине с времето или има начин за по-лесно преодоляване на тези състояния веднъж за винаги и какъв е той? Типове, които решат да ми предложат да стана алкохолик или наркоман, призовавам да си замълчат и да не дават мнение!
Нормално е![]()
Първоначално написано от petrunka
Човеко и аз съм така на последак! Също съм на 17! Имам чувството, че все едно съм се наживял, видял съм всичко от живота и повече не ми се живее. Всичко ми е еднообразно и еднакво. Нищо не може да ме изненада... Нищо не ми се прави! По цял ден съм в нас, лежа с лаптопа в леглото и цъкам на пред на зад...
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
Това е съвсем нормално. Пубертета все някога ще си приключи. Пък и пубертета засяга човек на различна възраст!![]()
Приятелю, това е вроден талант. Жалко, че си го открил по-късно.![]()
I believe that time destroys everything. You can take one beautiful apple, red. After a while, it becomes shrivelled and full of worms, just like what happens to us.
-M.B.
Знам, че обяснявам доста неясно, но нямах в предвид само това дали е нормално. Идеята ми е, че искам да стана по-жизнен, по-приказлив и комуникативен, активен, но съм депресиран и не мога. Искам да изляза от това състояние, защото смятам, че за мен и за моя живот е важно да бъда такъв, какъвто искам..
Но не искам по никакъв начин да пропивам, пропушвам и взимам наркотици, защото смятам, че това е глупаво и съм убеден, че човек може да живее без тези вещества..
Лятна преумора?![]()
И аз съм така! Същото чувство имам- че съм се наживял. И като говоря с някой, просто не знам какво да му кажа, запирам се и не мога да продължа! Чувствам липсата на тема на разговор и се побърквам!! Не ми казвайте, че това е нормално, защото моите връстници си говорят и още как!Първоначално написано от petrunka
Мързелът е качество само на богоравнитеПървоначално написано от Claymore
![]()
![]()
![]()