- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Кефи ли аватара на предишния? ||vol. 3||
Става..
не
Ми да.
Искам да дам "Refresh" на ума си ..
Да щракна на "Delete" и да изтрия всички проблеми.
Да използвам "Undo" за всички мои грешки
и да дам "Save" на всички незабравими спомени.
стаа
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
ДА ! :PPP
The lights green but today's dead I'm waiting for changes.... I'm waiting for changes - момиче съм
нее, кво е тва емо
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
а бе ей, тъпак, знаеш ли кво е емо ?Първоначално написано от SchizoRat
hate emo
![]()
![]()
да .
The lights green but today's dead I'm waiting for changes.... I'm waiting for changes - момиче съм
Да.
Искам да дам "Refresh" на ума си ..
Да щракна на "Delete" и да изтрия всички проблеми.
Да използвам "Undo" за всички мои грешки
и да дам "Save" на всички незабравими спомени.
yes
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Да
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
да, хаха
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от KaPrIzZcHeTo
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.
Първоначално написано от Phobiaa
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от GD
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от SchizoRat
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...