ПИФ - Невидимо дете
Доста стари български...
Има още много ама не ми се изброява пък и са депресарски Оо

Иначе:

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .