11 месеца "любов",а сега дори няма и уважение

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Не знам защо пиша темата,може би съм доста афектирана от случващото се,не знам дали искам съвет или просто по някакъв начин да си събера мислите пишейки,макар че ми е доста трдуно...

Бях свикнала на връзки с по-големи момчета от мен,а преди 11 месеца тръгнах с момче от моя клас...първоначално той беше най-добрия ми приятел,по-късно той ми призна любовта си,аз не исках да го наранявам...тръгнах с него и в последствие може би се влюбих,тогава всичко ми се струваше розово в първите два месеца,докато не се появиха 1вите проблеми,тогава тръпката ми към него премина,но остана приятелската любов,обичах го като брат,но бях влюбена в друг...и останах с него и му простих,защото държах на него като човек,в последствие все повече и повече се опознавахме и имаше все повече и повече скандали,не мога да отрека разбира се,че имахме и хубави моменти,но когато се карахме той винаги казваше "Все тая"...винаги се лигавеше...за жалост в нашата връзка от моя страна вече нямаше доверие...последните седмици бяха най-убийствени...опитах се да спася нещата,опитах се да внеса нов полъх в нашата връзка,просто защото държа на него наистина,но той безспирно ме разочарова все повече и повече...не не ми е гадно,че сме скъсали,не ми е гадно,че някаква си любов си е отишла,най-ужасното е,че загубих приятел и че за жалост осъзнах,че съм го загубила отдавна и то не заради мен,а заради постоянното му детинско държание,заради постоянните му лиготии,давам си сметка,че в тази връзка сякаш аз бях мъжът и че може би съм похабила 11 месеца от живота си и отгоре на всичко съм загубила приятел,залъгвала съм себе си...Той ми казваше,че ме обича,но никога не го е доказвал...Дори когато му говорех важни неща,него го засягаха неговите си неща и днес беше черешката на тортата...много съм разочарована и съм много тъжна от случващото се... ;(;(;(;(;(

Най-лошото е че той не иска да види и да осъззнае грешките си,не иска да погледне как стоят нещата реално и обвинява мен...аз исках да го променя поне малко...,ако не заради нашата връзка,то ,за да не разваля следващите си...,за да бъде щастлив,но той никога не ми даде тази възможност... ;(

[LoveLetter]

Няма да се спичаш, ей, заради някакъв, който не може да те оцени. От това, което си написала се вижда, че си опитвала да спасиш положението, но като няма действия от другата страна. Момчетата късно се усещаме, че прецакваме нещата, но тука не става въпрос за 2-3 месеца, ами за 11. Опитала си - не е станало. Мисля си, че даже и приятелството ти не заслужава.

[FuckedUp]

Лично мнение.
Ти си си виновна затова, че не си го отблъснала.
За годините предполагам - 13-14, въпреки, че не са от голямо значение. Като си видяла, че не се отнася сериозно към нещата, тогава, защо си продължила връзката си с него? Отговорността си е твоя.

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Лично мнение.
Ти си си виновна затова, че не си го отблъснала.
За годините предполагам - 13-14, въпреки, че не са от голямо значение. Като си видяла, че не се отнася сериозно към нещата, тогава, защо си продължила връзката си с него? Отговорността си е твоя.

Не не съм на 13-14,не знам защо реши така,на 16 съм,което не мисля че е от голямо значение

Защо ли хм...не знам дали ти знаеш какво е да обичаш истински някой човек,ако знаеш мисля че можеш да си отговориш на въпроса

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Няма да се спичаш, ей, заради някакъв, който не може да те оцени. От това, което си написала се вижда, че си опитвала да спасиш положението, но като няма действия от другата страна. Момчетата късно се усещаме, че прецакваме нещата, но тука не става въпрос за 2-3 месеца, ами за 11. Опитала си - не е станало. Мисля си, че даже и приятелството ти не заслужава.

Благодаря за подкрепата

[pussucetka]

Мила, недей да страдаш .. Няма смисъл .. Ще го преодолееш .. Гледай напред .. Защо все повече се обеждавам, че момчетата се превръщат в лигльовциии и ние трябва да правим всичко за тях .. Те не се държат като мъже, а като женчовции !

[K_O_L_E_V]

"Ние трябва да правим всичко за тях"

Като трябва , що не го правите ? Или сте заети от мисълта "как да похарчим повече парички в мола"

[cvetinka95]

по-късно той ми призна любовта си,аз не исках да го наранявам...тръгнах с него и в последствие може би се влюбих,тогава всичко ми се струваше розово в първите два месеца,докато не се появиха 1вите проблеми,тогава тръпката ми към него премина,но остана приятелската любов,обичах го като брат,но бях влюбена в друг..

Що не си го скъсала тогава,а? Така е нямало да похабиш както каза толкова време, а направо щом си виждала, че не върви, трябвало е да му кажеш.. И това пък да си влюбена в друг, дори и само това си е вид изневяра и е трябвало да му кажеш .. Как може да си с един пък влюбена в друг? *само момчетата го могат тва *
Аа, ти си избрала да избегнеш първото нараняване, но след това вече е станало много по-зле.
Обичала си го, затова. Но щом е било като приятел, брат .. би следвало да му споделиш това , дори и да се нарани, но да не се залъгва..
И според мен в теб е вината.. Ама станалото станало.
Иначе за последствията и как да се отърсиш от това съм съгласна с miminko.
Успех..

[didi0804]

Няма смисъл да страдаш.Продължавай напред

[sasha_90]

Винаги съм си мислила,че момчетата от класа не стават.И в твоя случай така е излязло.Не ти остава нищо друго освен да продължиш напред.Остави го да си придава детинските работи другъде.

[GossipGirl89]

Ами според мен ти сама си си виновна донякъде, защото си тръгнала с него без да изпитваш нищо повече от приятелска обич. Опитала си се от съжаление да не го нараниш да бъдеш с него, но любов на сила не става ... Оттам са дошли всичките ви проблеми, защото когато не харесваш и не обичаш даден човек, а се мъчиш на сила да си с него, мислейки си за друг, нещата просто не се получават... Дай му време. Нека малко поутихнат нещата и след това поговорете. Кажи му, че го обичаш много, но като приятел и че не искаш да го губиш. Ако е съгласен да сте само приятели - супер, ако не - продължавай напред и това е. Аз също преди време загубих един много много добър и близък приятел заради мои си глупости и в началото ми беше много гадно и мъчно, но постепенно свикнах с мисълта, че вече няма да сме приятели... Не мога да отреча, че и до ден днешен се сещам за него и ми липсват разговорите ни и съветите му, и бъзиците му, и изобщо - липсва ми приятелството му, но вече не ме боли толкова много... Пак ми е кофти, но като че ли с времето нещата утихват

[Roorius]

Лично мнение.
Ти си си виновна затова, че не си го отблъснала.
За годините предполагам - 13-14, въпреки, че не са от голямо значение. Като си видяла, че не се отнася сериозно към нещата, тогава, защо си продължила връзката си с него? Отговорността си е твоя.

Не не съм на 13-14,не знам защо реши така,на 16 съм,което не мисля че е от голямо значение

Защо ли хм...не знам дали ти знаеш какво е да обичаш истински някой човек,ако знаеш мисля че можеш да си отговориш на въпроса

Мисля, че каза че вече не си го обичала а си била влюбена в друг ? За ква любов тогава говориш ? Взе много да си противоречиш ... иначе евала за усилията :}

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Ами той отлично знаеше,че ме интересува друг...и все пак искаше да е с мен...

Благодаря на всички,аз знам,че отчасти вината си е моя и все пак благодаря на всички,които изразиха мнение

[bebe7o]

Въобще не е трябвало да тръгваш с него.

[lady__bird]

Според мен,той е още малък и се лигави както казваш много.Не знам как сте издържали толкова дълго.Аз не бих с толкова несериозен човек до мен. Н е е трябвало да тръгваш с него,нали си се интересувала от друг.Връзки с приятел - по-добре не. ;d

[987654]

Ти си виновна, че си тръгнала с него от съжаление.
На всичкото отгоре ти е бил приятел, края може да се предвиди много лесно.
Приеми го от положителната страна-с тази връзка е разкрил другата си, по-лоша страна пред теб, а за теб е по-добре да не общваш с такъв човек.
Сприда го мислиш, не след дълго само ще мине.

[venelinka]

Според мен не е било правилно да тръгнваш с човек, когото не харесваш, но вече е станало. Смятам, че не можеш да го промениш. Той се държи детински, лигави се, единственото, което можеш да направиш е да се радваш, че си разбрала що за човек е. Разбира се, възможно е той да е наранен и заради това да се държи по този начин. Можеш да поговориш с него и да му кажеш какво изпитваш. Сподели с него, че го обичаш много, но като приятел и искаш нещата да бъдат както преди, ако вече не е твърде късно за това. Дано всичко се оправи!
Успех!