- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Способни ли сте да убиете човек в момент на агресия ?
Не. Не съм агресивнаАз мравки не убивам... камоли човек
Съмнявам се .. В такъв момент говоря неща, които не ги мисля, за което адски много съжалявам после![]()
[size=2][b]I believe, I can fly .. PLATSCH! .. Schei
Попринцип се здържам,но ако ме ядоса много извирам и мога да стигна до убийство или само опит![]()
![]()
>>DjBelev<<
В изблик на гняв и адреналин ... режа му гръкляна и никой не може да ме спре ...![]()
![]()
Не знам. Мисля , че по-скоро - не. Макар , че в такива моменти .. никой не знае какво може да направи. (:
Надявам се, никога да не ми се налага да разбирам.
И спря да се върти за миг земята..
Първоначално написано от tuzaro
OMFG!!!
..::Човек никога не знае::..
чак до убийство не бих стигнала...все пак не ми се лежи в някоя умирисана килия.Ама в ярост мога да ударя човек,да го напсувам дори ама само до там...не че е малко де![]()
+1Първоначално написано от iiordanova
Да убия Не!.. но мога да го засегна с много тежки думи..![]()
за пари непознат бих убил .. трудно може да ме нервира някой до толквоа че да го ударя .. ударя ли го веднъж на там Господ знае какво още см способен да му причиня .. най-вероятно ако няма кой да ни разтърве .. Бих убил и човек говорещ в лицето ми лошо за баща ми .
Не,дори и през ум не ми е минавало да отнемам живота на някого ...
K O 6 M A R AПървоначално написано от tuning.bg
Не става въпрос дали ти е минавало през ума да го правиш ... щото тя съдбата няма да те чака ...Първоначално написано от Valento
Ако мангалите ги броиме за хора , значи бих избил цяла циганска махала.
+1Първоначално написано от Slamdancer
да ударя,да убидя да,но не й да убия
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Избухлива съм и то много.. Побърквам се когато някой каже нещо за мен и семейството ми... камоли да им посегне.. само за тях бих убила..![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
е не мога да се сдържа на такъв коментар.. страшен бияч си явно, в нета?Първоначално написано от NIIKII
Но за едно си прав - за родителите ти не трябва да позволяваш да говорят.
Иначе аз не знам дали бих убил човек, винаги първо мисля и после правя, то ми е като девиз, но по принцип съм много избухлив(много лошо качество..) и като го комбинираш с човек, който смятам за отрепка, боклук, който пък ми е направил нещо мръсно и ме предизвиква.. В такива моменти наистина трудно можеш да се осъзнаеш.
По-скоро бих цапардосала този, който ме изнерви. Да убия не мога, то ако беше като по филмите, сигурно половината щяхме да се изпотрепем...
Magnum Cuba Libre...
ХАВАНА МЕ !
Ако тряабва да защитя мнооого важен за мен човек - да!в мооого голяма ярост,но може би след първия изтрел ще се осъная и спра!
Не мога да бъда сигурна,но всеки,който ме познава знае,че трудно мога да се ядосам.
Владея гнева си много успешно,трябва мнооого да се потруди някой за да ме изкара от кожата ми,за да извърша нещо подобно.
За това мисля,че не съм способна.Може би ще отмъстя по друг начин....знам ли,трябва малко повече въображение,смъртта не винаги е най-голямото наказание...така че..../
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
За съжаление-да..случвало ми се е да го мисля,но просто съм се въздържал.
Умният се учи да знае-мъдрият да може.Само на глупака всичко му е ясно.
Хах...
не мога да кажа...не ми се е искало да убия човек досега...не и истински...ако говорим за инфантилни изблици на фантазията ми в моменти когато съм бил ядосан-да...такива неща са ми се случвали(никой не е разбирал де...адски не-експресивен съм...) но истински вътрешно да убия някой без да съжалявам за това...не...не мисля...
Смятам че съм способен да убия някого когато почне твърде сериозно и реално да заплашва мои близки...били те приятели,семейство...ако става въпрос за това да защитя собствения си живот тогава едва ли бих убил някого защото първо моя живот не е дотолкова стойностен че да си заслужава друг човек да загуби своя за да го запазя(ако повече хора разсъждаваха така мисля че убийствата в вета щяха да са в пъти по-малко...) и второ ако убия някого последиците както се досещате вероятно няма да са много приятни най-малкото по отношение на вече недотам по детски чистата ми съвест...бих си имал проблеми които принципно не бих желал да са ми на главата...с други думи най-малкото от егоистична гледна точка не би било хубаво...
Убийството противно на това което виждаме във филмите е нещо много сериозно защото отнемеш ли човешки живот този човек не се връща повече...няма втори шанс...няма начин истински да се успокоиш знаейки че си унищожил някого в името на собственото си съществуване...а убийството например за пари или още по-лошо-за наркотици или нещо подобно...това е възможно най-голямата олигофрения която човешко същество е способно да извърши...нима е нормално някой да отнеме шанса на често невинен човек да има деца...да води нормален живот и да се развива в името на това да има да кажем 500 лева вповече...не мисля че съм способен на това...
Отделно говорейки за ярост и загуба на контрол...аааамиииии...аз лично за себе си съм на мнение че имам много добър самоконтол и съм го демонстрирал неведнъж...в положения в които повечето хора биха се впуснали в изблици на ярост...биха скочили на бой...биха псували...биха удряли,викали или обиждали...аз просто стоя и гледам...не потискам нищо...но с годините се научих да приемам нещата като събития които просто преминават...научих се да мисля...научих се да преценям и реших че рядко нещата си заслужават усилията и нервите които често хората хабят за да постигнат на практика нещо което е излишно...
И все пак нещата са относителни и не знам доколко може да се говори за железен самоконтрол...мисля си че мога да преценям и да анализирам но не знам кога някой ще прекали в това да говори лошо за сестра ми или някой мой приятел и аз няма да издържа и без въобще да се замислям за не особено внушителната си физика ще се хвърля и ще му извадя първо очите и после ще се насоча към ако не пълното разкъсване то поне значителното увреждане на важни вътрешни и външни органи...
Но засега ми се струва невъзможно...тъй че по-скоро отговора ми е 'не'...не мисля че мога да убия някого ейтака от ярост...всмисъл...не си струва...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Много зависи от човека, това което ми е причинил и прочие.Но ако се опита да убиди брат ми с нещо или родителите ми, нищо чудно да го направя в момент на неконтролируема агресия.
Едва ли. Мога да тръшкам и чупя, да крещя и псувам от яд, но не мисля, че съм склонна към неконтролируема агресия. Не и до степен на причиняване на тежки телесни повреди.![]()
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote