Просто има нужда да бъде за малко насаме със себе си, без никакви отговорности към някого. Бързо ше й мине, гледай да я разсмиваш от време на време, ама не й досаждай, не бъди постоянно край нея.
Ти си я познаваш най-добре, но според мен ти е казала истината - и аз съм се държала по същия начин и предпочетох за кратък период от време да се изолирам от всичко и всички, 'щото да не ги дразня с мрънкането и песимизма си. Има някакъв много тънък момент обаче - хем да я оставиш да се вземе в ръце, ама и хем тя да знае, че винаги може да те открие и да си до нея.