Рак

Цигарата
прогнива
един червей сив
плод
- с отрова
на порива див
корозия
корозия за гроба.

Всмуква се
разяжда
вие се и тлее
угарката
е въглен
ядно грее
venin
poison
venom
и яде кръвта.

Раздирам очите
и слепите
- проглеждат
индустрията
е ореол на зло
който тика
отрова
в сърцата
и в гърлата,
водейки манежа.

И нека
плодовете
изгният
червеи
из гробове рият
аз ще съживя
ще съживя всички
и с бледи очи
- сред мъртвите -
ще тръгнем
да поискаме отплата:

не само за нашата глупост
не, никога вече.
ще крещим
и ще съборим отката
за индустрията,
която роби ни врече.