Как можах да затъна толкова?!

[vaLq_14]

Поглеждам назад и изобщо не мога да си обясня как затънах толкова!
Всичко започна отдавна. В началото той беше мил, грижовен, държеше на мен. Имахме нещо толкова красиво! А сега, след 2 години, не мога да осъзная как е възможно да съществува такъв човек! На фона на прекрасната връзка, която имахме, той просто се промени. Беше изнервен постояно и разбира се аз бях човека, на когото да си го изкара всеки път. В началото мислех, че е някакъв период, който ще отмине, но тогава започнаха лъжи и изневери. Разделяхме се няколко пъти и винаги си казвах край, до тук. Но той се връщаше и съжаляваше. Нещата ставаха все по-трудни, защото в един момент се обърнах назад и хубавите ни моменти бяха толкова далечни, че започнах да си задавам въпросКое ме задържа още тук, с него? Въпреки всичко при последното ни събиране имаше дълъг период, в който наистина до някаква степен нещата се бяха пооправили, но за жалост всичко е било затишие пред буря... Както нещата бяха наред, той се обърна и ми казаняма смисъл. Поисках да поговорим, за да изясним причините... Не съм искала кой знае колко, но той започна да ми крещи и да ме обижда! Побеснях и му казах просто да си тръгва. Не исках да го виждам. Накара ме да се чувствам като едно нищо, а нещата, които ми каза ме изумиха. Нарече ме как ли не, и защо? Защото направих грешката да влагаш в нещо, което той рушеше. Нямаше смисъл... Обърнах се и си тръгнах.
Минаха се 2 седмици оттогава. През тях му звънях 1-2 пъти, за да го чуя просто как е(о.0 колко тъпо от моя страна), а той казваше 2-3 думи и затваряхме. Но никога не се обади този път и вероятно няма да го направи. Просто не мога да си обясня как е възможно да затъна толкова много? Защо ли? Защото постоянно се чувствам зле заради тази цялата история. Яд ме е, че всички хубави неща, които преживяхме сигурно ще се забравят напълно заради кавгите, скандалите, лъжите, изневерите. Яд ме е, че за него тези 2 години са едно нищо, защото ако не бяха, щеше да покаже мъничко уважение. Не искам да ме съжалява или нещо подобно, исках просто да застане веднъж пред мен, да ме погледне в очите и да каже истината.
Сега ми е кофти, празно, но се опитвам да издържа с мисълта, че така е най-добре и че колкото и чувства да имам, те рано или късно ще изчезнат, защото не искам да ги подхранвам повече. Не искам да ми е гадно, не искам да се чувствам така...

[FernandoTorresIkerCasilla]

Някое момче, ако се държи така с мен .. Нямаше да има 2ри шанс с мен .. Добре сте направили че сте се разделили ..

[PerfectLie]

лелеее.. мила, само кажи къде живее и няма да му остане една здрава кост. Не си прави труда да се унижаваш - да мре в кофите с тъпите си курви и готово. Няма смисъл
Знам, че ти е трудно да преживееш такава връзка (2 години...са си бая) и имайки предвид каква е била развръзката и кулминацията .. просто продължи напред.
Никой не заслужава подобно отношение

[natalie111]

Олеле Евала ти на всичко,което си преживяла до сега..Мила,съжалявам Честно казано е по-добре,че сте скъсали.Ако бях аз,нямаше да имам толкова много сила,за да го изтърпя.Нямаше да му дам и 2ри шанс,както ти си му дала Мисля,че си изтърпяла прекалено много-вече ти е писнало,разбира се.

[mrfahrenheit]

И какво целиш с тази тема?Да акламираме наивността ти или да изразим съчувствие ?За всичко си си виновна сама ,не съм се влюбвал аз в него.

[Lincheto]

Любовта не пита.

Просто до последно го отбягвай.. аз съм почти сигурна, че ще започнеш да му липсваш.

[zlonamerena]

всичко ще отмине..кофти период..но така ви е било писано..не се ядосвай, след време може би ще си осъзнае грешката..

[raia338]

браво на теб ,че си погледнала реално на нещата и си продължила напред въпреки всичко !
може ли някои да ми изясни защо 1 момче като изневерява ала бала и после се връща ред сълзиред сополи прости ми ..ми след като изневерява явно вече си му скучна ала бала ,но защо се връща еи тфа ми е мн интересно било винаги

[sladur4etyYy]

дано поне след тази случка се научиш никога ама никога да не поставяш себе си, самоуважението си и собственото си щастие след нечие друго. сама си си виновна, но пък и през такива неща трябва да мине човек, за да се осъзнае. ще го преживееш, излез да пиеш по един коктейл с приятели. :P и ако случайно нехранимайкото пак реши да се върне, надявам се, вече, имаш ясна представа как да действаш. спри и да звъниш, да го питаш как е. какво те интересува? така само си усложняваш положението и ти става по- трудно да го забравиш.