- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Hа кой аватара..от двата предишни?VOL.2
Първоначално написано от SchizoRat
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от GD
krasiveli
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
krasiveli![]()
Нямаше логика..Беше любов! <3
Един съвет от мене скъпи: "стани Клоун"- виж колко добре играеш ролята на смешник ... ;]
От злобата се погрознява , не се ли притесняваш ? ;s
krasiveli
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
GD
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от GD
MWAHAHAAHПървоначално написано от krasiveli
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Първоначално написано от SchizoRat
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
SchizoRat
Първоначално написано от azida
krasiveli
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
krasiveli
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
krasiveli
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
nepowtorima
KaPrIzZcHeTo![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...